Хира не казва нищо и безропотно изпълнява заповедта. Влиза в хамама, а горещината веднага обгръща тялото ѝ. Въздухът е влажен и тежък, но тя не обръща внимание.
Афифе влиза след нея и с внезапен изблик на гняв я блъска грубо към мивката, която е пълна с вряща вода. Парата се издига като зловещ воал около тях.
В същото време Нуршах веднага набира брат си.
– Батко, къде си? Веднага си ела! – гласът ѝ звучи напрегнато и притеснено.
– Защо? Какво се е случило? – пита Орхун от другата страна на линията, усещайки, че нещо не е наред.
– Мама… затвори се с Хира в хамама! – прошепва Нуршах, едва сдържайки сълзите си.
Афифе се изправя пред Хира с поглед, изпълнен с омраза и болка. Хваща ръцете ѝ грубо, стискайки китките ѝ с цялата си сила.
– С тези ли ръце даде отрова на дъщеря ми?! – крещи тя с раздиращ глас. – С тези ръце ли я уби?! Казвай! Недей да мълчиш!
Очите на Хира се замъгляват от сълзи, но тя не се съпротивлява. Вдига поглед и тихо, едва чуто, казва:
– Да…
Афифе извиква яростно и без да се поколебае, потапя ръцете на Хира във врящата вода. Парата се вдига в лицето на Хира, но тя не издава нито звук, дори не трепва.
– Достатъчно ли е горещо, за да потече кръв от тях? – пита Афифе с глас, пълен с презрение. – Ще изчисти ли това ръцете ти от греха?
Хира стиска зъби и не отмества поглед. В очите ѝ няма нищо друго освен болка и примирение. Тя вярва, че заслужава това наказание.
Афифе изсумтява и пуска ръцете ѝ, които са зачервени и покрити с мехури.
– Не е достатъчно, за да измие черната ти съвест! – казва тя и без да погледне назад, излиза от хамама
Вратата се затваря с трясък.
Хира остава сама. Тялото ѝ потръпва от болка, но душата ѝ страда още повече.
Вратата на хамама се отваря рязко. Гъстата пара излиза навън и се разпръсва като призрачен дим. Афифе излиза с гордо вдигната глава и леден израз на лицето. Гневът в очите ѝ все така гори.
– Увеличи температурата докрай! – нарежда тя на Шевкет.
Шевкет ѝ хвърля несигурен поглед, но кимва и тръгва да изпълнява заповедта.
В този момент идва Нуршах разтревожена и зачервени очи.
– Мамо, къде е Хира? – пита тя с треперещ глас, приближавайки се към Афифе. – Къде е Хира?
Афифе присвива очи и се обръща към дъщеря си с лице, изкривено от ярост.
– Казах ли ти да не се месиш?! – изкрещява тя, а гласът ѝ отеква в коридора. – Качвай се в стаята си веднага!
Но Нуршах остава на място. Сълзите ѝ се стичат по бузите, но тя не помръдва.
– Мамо, моля те… – ридае тя. – Не ѝ причинявай нищо лошо!
Нуршах не помръдва. Афифе заповядва на Шевкет да заведе Нуршах в стаята. Разплакана Нуршах отива в стаята си.
Хира седи в горещият хамам, ръцете ѝ са червени и покрити с мехури, но тя сякаш не усеща физическата болка. От високата температура дишането ѝ е накъсано и тежко. Всяко вдишване е като глътка огън. Главата ѝ се върти, но тя не помръдва – приема всичко като заслужено наказание.
Парата се сгъстява и обгръща тялото ѝ като задушаващ воал. Въздухът става толкова плътен, че всяко вдишване е борба за оцеляване
Действието се пренася пред вратата на хамама, където са Афифе и Шевкет.
Шевкет прехапва устните си и хвърля притеснен поглед към вратата. Пара започва да излиза изпод нея, сякаш предупреждава за предстоящата трагедия.
– Вътре е много горещо… Вече става опасно – казва Шевкет с нарастваща тревога. – Колко време смятате да я държите вътре?
Афифе се обръща към него с поглед, който може да прониже дори камък.
– Да остане, докато изгори! – отсича тя със студен глас. – Нека да изгори… като мен! Както е страдала дъщеря ми, така ще страда и тя! Ще се мъчи до последния си дъх!
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
