Керем, любовникът на Джанан, разкрива истинските си намерения, оставяйки я без пукната пара и в критично здравословно състояние. Яман и Сехер започват да си мечтаят за бебе… Вижте какво ще се случи в епизод 442 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 442 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 януари 2025 по NOVA.
Зухал е бясна от отношението на Яман към нея.
Фикрет и Мелек пристигат в имението, за да се сбогуват с Яман и Сехер.
Керем, любовникът на Джанан, разкрива истинските си намерения, оставяйки я без пукната пара и в критично здравословно състояние.
Яман и Сехер започват да си мечтаят за бебе.
Дуйгу най-накрая вижда сестра си Ясемин.
Яман и Сехер са в стаята си и разглеждат къщи на таблета.
– Ти нито една ли не хареса? – пита Сехер и го поглежда с любопитство.
– Не, те са много големи! – признава Яман. – Омръзна ми от гости. Когато изляза от кабинета си, искам да виждам само теб!
Очите им се срещат, изпълнени с нежност и любов. Те се приближават един към друг и устните им почти се докосват, когато телефонът на Яман иззвънява.
– Ех… – въздъхва Сехер разочаровано и му подава телефона.
На линията е Недим. Гласът му звучи делово, когато съобщава, че архитектът е пристигнал в компанията.
– След малко ще дойда – отговаря Яман и затваря.
Той се обръща към Сехер с усмивка:
– Не сме приключили с разговора. Когато се върна, ще продължим.
Яман се изправя и излиза от стаята, но почти веднага в коридора среща Дженгер.
– Господин Яман, г-н Фикрет и Мелек току-що пристигнаха – информира го Дженгер.
– Сега ще повикам Сехер и ще слезем заедно – казва Яман и се връща отново в стаята.
В същото време Зухал седи в стаята си, изпълнен с ярост и гняв.
– Той директно ми каза, че трябва да си тръгна – прошепва Зухал на себе си с гневен блясък в очите. – Отнася се с мен като с натрапник, въпреки че пожертвах толкова много за него.
Тя става рязко от леглото и се взира в отражението си в огледалото. Лицето ѝ е напрегнато, а устните ѝ потрепват от възмущение.
– Но няма да е толкова лесно – продължава тя и изражението ѝ става още по-решително, без да подозира, че Чичек подслушва на вратата. – Никой няма да ме отдели от Яман. След година ще бъда тук – в неговата къща, в неговата стая. Само аз!
Камерата бавно се приближава към лицето на Чичек, която слуша със затаен дъх. Очите ѝ проблясват от тревога и решителност.
– Няма да ти позволя да постигнеш това – прошепва тя на себе си. – Докато си тук, ти си опасност за всички!
Действието се пренася в хола. Просторното помещение е изпълнено със слънчева светлина, а атмосферата е спокойна и топла.
– Како Сехер! – извиква радостно Мелек, когато вижда Сехер и Яман да влизат заедно.
Сехер се усмихва широко и протяга ръце към детето.
– Каква хубава изненада! – казва Яман с ведър глас.
– Ние също имаме изненада за вас – отвръща Фикрет с вълнение в гласа.
Мелек прави няколко игриви крачки напред и гордо съобщава:
– Знаеш ли, чичо Яман? Вече съм напълно здрава! Мога да тичам колкото си искам – лекарите ми го казаха!
Очите на Сехер проблясват от радост. Тя погалва нежно косата на Мелек.
– Това е страхотна новина, Мелек. Много се радвам за теб!
Яман гледа момиченцето с обич и пита загрижено:
– Всички изследвания минаха добре?
Фикрет кимва с облекчение.
– Да, всичко е наред и резултатите са отлични. Лекарят каза, че можем да се върнем към нормалния живот.
– Какво ще правите сега? Ще се върнете ли в Ирахтепе, батко Фикрет? – интересува се Сехер.
Фикрет поклаща глава с усмивка.
– Не, този път плановете ни са съвсем различни. Очаква ни дълго пътуване. Заминаваме за Германия. Един мой добър приятел ми намери работа там и вярвам, че животът ни ще се нареди. Но преди да заминем, исках да ви видя и да се сбогуваме.
Сехер и Яман се споглеждат, а в очите им се чете топла загриженост.
– Надявам се всичко да се случи така, както го искате – казва Яман с искрено уважение.
Сехер се навежда към Мелек и я прегръща силно:
– Мелек, миличка, обещай ми, че няма да забравиш да ни се обаждаш. Ще ни липсваш толкова много!
Мелек се усмихва, но в очите ѝ проблясва лека тъга.
– И вие ще ми липсвате! Но не се притеснявайте – ще ви се обаждам често!
– Няма да забравиш за нас, нали? – пита Яман.
Момиченцето поклаща глава уверено:
– Разбира се, че не!
Яман се обръща към Фикрет:
– Пожелавам ви много късмет! Фикрет, искрено се радвам, че се запознахме. Ако не бяха онези неприятни ситуации…
Фикрет го прекъсва.
– Остави миналото, Яман. Аз съм ти благодарен за всичко, което направи за дъщеря ми. Разбирам те – тогава беше в безизходица.
Сехер се приближава и с топъл глас добавя:
– Късмет, батко Фикрет, и не забравяйте да ни се обаждате!
– Ако имате нужда от нещо, ние сме насреща! И когато идвате в Истанбул, ще ви чакаме на гости – добавя Яман.
Мелек се усмихва отново и казва развълнувано:
– Целунете Юсуф от мен и му предайте много поздрави!
Действието прескача и се пренася в кухнята, където Сехер меси сладки с лимон, а въздухът се изпълва с приятен цитрусов аромат. Около нея Неслихан и Адалет ѝ помагат, докато обсъждат каква ще бъде кухнята в новата къща.
– Колко красиво и уютно ще стане! – казва Неслихан с блеснали очи.
– Представям си големия прозорец с изглед към градината и рафтчета с подправки – добавя Адалет с усмивка. – Ще бъде като от приказките!
В този момент вратата се отваря и Зухал влиза с изкуствена усмивка на лицето. Погледът ѝ обхожда Сехер и останалите, а в очите ѝ проблясва лека завист.
– Виждам, че вече правите планове за новата къща – казва тя с престорена любезност.
Сехер повдига глава и я поглежда с открито, топло изражение.
– Да, г-жо Зухал – отговаря Адалет.
Сехер се усмихва искрено и изтрива брашното от ръцете си.
– Яман много хубаво го каза на закуска – казва Сехер. – Докато се преместим, животът ти може да се промени. Но ти ще идваш често при нас, нали? Може със съпруга си и децата си. Ние ще станем голямо и щастливо семейство!
Очите на Зухал се присвиват за миг, но тя бързо се овладява. „Глупачка!“, мисли си Зухал. „Какво говориш? Аз едва се сдържам, за да не те удуша!“
В гърдите на Зухал бушува гняв, но външно усмивката ѝ става още по-широка.
– Заради това те обичам, Сехер! – казва тя мазно и се приближава към масата. – Имаш много добро сърце! Всичко ще бъде прекрасно! Но… това е животът. Никога не знаеш какво може да се случи. Като му дойде времето, ще разберем.
В същото време в болницата Керем посещава Джанан и ѝ показва предложението за луксозна почивка.
– Виж тази стая – казва Керем и ѝ подава телефона си. На екрана се вижда снимка на просторна хотелска стая с джакузи до огромен прозорец с гледка към синьото море. – Джакузи, панорама… всичко, което сърцето ти пожелае. Заслужаваш го, кралице моя! Нека я резервираме веднага!
Джанан се усмихва и леко се изправя на възглавницата.
– Ако ти харесва, да го направим. Със сигурност заслужаваме една хубава почивка… далеч от всичко.
Керем сякаш не може да скрие нетърпението си. Очите му блестят при мисълта за плановете, които е намислил.
– Добре! Няма смисъл да губим време. Нека веднага резервираме хотела и да купим самолетните билети!
Джанан кима с усмивка.
– Добре…
– Слушай… Ти каза, че парите са на сигурно място – напомня любовникът. – Но къде точно са те? В банката? Мисля, че трябва да ги инвестираме.
– Те са вкъщи. Когато ме приеха в болницата, нямах възможност да направя каквото и да било с тях…
– Безопасно ли е да държиш толкова много пари у дома, кралице моя?
– Със сигурност не. Защо не отидеш вкъщи и не ги донесеш? Утре ще ги внесем в банката и ще резервираме самолетните билети – предлага Джанан.
Керем се усмихва, но зад маската на обожание в очите му проблясва лукавство.
– Разбира се, аз ще се погрижа за това – отговаря Керем, който само това чака. – Ти си почивай тук и не се притеснявай за нищо. Ти ми описа къщата, но може и да не я намеря. Запишете ми адреса, моля те.
– В дамската ми чанта има листче с адреса – отговаря Джанан. – Ключът също е там. Донеси парите!
– Разбира се. Спи спокойно, моя спяща кралице – казва Керем и напуска стаята на Джанан.
Действието се пренася в имението. В просторното фоайе Адалет влиза с ръце, препълнени с пазарски чанти. Усмихва се на Сехер, която стои в края на стълбището и я наблюдава с изненада.
– Како Адалет, какво е това? – пита Сехер с леко недоумение и се приближава към нея.
– Г-н Яман каза, че ги е поръчал за вас и помоли да ги кача в стаята ви – обяснява тя, като взема няколко чанти и тръгва нагоре по стълбите.
Сехер гледа след нея за миг, преди да се наведе и да отвори една от чантите. Лицето ѝ застива, когато изважда от нея малка, нежна бебешка жилетка с ръчно избродирани цветчета. Очите ѝ се разширяват от изненада.
В този момент Сехер си спомня разговора им с Яман от снощи.
„От днес започва първият ден на новия ни живот“ – чува тя гласа на Яман в съзнанието си.
Сехер бързо връща дрешката в чантата, като пръстите ѝ треперят леко. Погледът ѝ става замечтан и объркан: „Яман това ли имаше предвид, когато говореше за новия ни живот.“
По-късно Яман се връща и влиза в спалнята, където Сехер седи замислена на ръба на леглото. Чантите с покупките са все още неразопаковани. Яман приближава с ведра усмивка като казва:
– Архитектът много добре знае какво искаме! – Много ще ти хареса проектът!
Виждайки покупките на леглото добавя:
– Аз не знаех какво точно да избера и поръчах много неща, за да имаш избор.
Сехер навежда глава, леко смутена.
– Добре си направил… – прошепва тя, докато ръцете ѝ леко потрепват.
Яман прокарва пръсти нежно през косата ѝ и я поглежда в очите.
– Аз мисля, че изборът ми е добър. Няма ли да разопаковаш нещата?
Сехер се колебае за миг и избягва погледа му.
– Аз… – започва тя, но млъква за момент и после добавя с притеснение: – Всъщност, необходимо ли е това?
– Не ти ли хареса изненадата ми? – пита Яман.
Сехер бързо поклаща глава.
– Хареса ми, хареса ми… – уверява го тя.
Яман ѝ се усмихва и с леко вълнение добавя:
– Всичко избрах сам. Мечтаех си как ще изглежда всичко… красиво и съвършено…
Сехер се опитва да овладее емоциите си, но не може да сдържи лекото притеснение в гласа си.
– Не прибързваш ли? – пита тя.
Яман я обгръща с ръцете си и я притиска леко до себе си.
– Аз мисля, че сме закъснели – прошепва той с нежност и устните му се приближават до нейните.
В този момент телефонът му звъни рязко, прекъсвайки интимния момент. Яман въздъхва и хвърля бегъл поглед към екрана.
– Недим, както винаги – казва с лека усмивка.
Той приема обаждането.
– Яман, изпратих ти съобщение! – чува се гласът на Недим. – Трябва да решим въпроса с транспорта.
Яман целува ръката на Сехер и ѝ прошепва:
– Ще се върна веднага.
Тя се усмихва леко и го изпраща с поглед, докато той се отправя към кабинета си. Вратата се затваря след него, а Сехер остава сама, с мисли, които препускат в главата ѝ. Тя поглежда към чантите с детските дрешки и усмивката ѝ се смесва с вълнение и притеснение.
Джанан се събужда след няколкочасова дрямка. Тя е разтревожена, защото любимият ѝ все още не се е върнал. Джанан пита медицинската сестра дали е видяла младежа, който е бил с нея днес.
Сестрата кимва спокойно.
– Видях го да излиза – отвръща тя.
– Не мога да намеря чантата си. Може би сте я сложили някъде? – пита Джанан, опитвайки да запази спокойствие.
Сестрата обаче поклаща глава.
– Видях чантата в ръката на мъжа – отговаря медицинската сестра.
– Можете ли да ми дадете телефона си назаем? –моли Джанан. – Трябва да се обадя спешно.
Сестрата ѝ подава телефона, а Джанан с треперещи ръце набира номер, който знае наизуст. Гласът ѝ е напрегнат, но тя се опитва да звучи спокойно.
– Ало, Керем? Защо още не си тук? – пита тя.
От другата страна се чува равният, леко самодоволен глас на Керем:
– Отне ми известно време да намеря парите.
– Кога ще дойдеш? – пита Джанан.
Следва кратка тишина, след което Керем изрича с насмешка:
– Дай ми да помисля… За съжаление, никога.
– Това някаква шега ли е? – гласът на Джанан трепери.
– Напротив, напълно сериозен съм. Благодаря ти за всичко. Ще запазя парите като спомен за теб, точно както нещата в чантата ти. Отдавна съм ги заслужил! – отговаря Керем с хладна решителност.
– Не можеш да ми причиниш това! – казва разстроена Джанан.
Керем изсумтява презрително.
– Нима мислеше, че ще прекарам живота си с теб? Дори сто милиона не са достатъчни за такава жертва.
– Не… не! – стене Джанан и хвърля телефона, избухвайки в истеричен плач.
Междувременно Сехер е в стаята на Юсуф и прибирайки играчките му, поставя топката под блузата си, представяйки си как ще изглежда по време на бременността си.
Тъй като Яман не се разделя с фотоапарата си, я снима, а след това издава присъствието си.
Сехер смутена веднага маха топката.
– Аз…, подреждах стаята на Юсуф – оправдава се Сехер.
–Юсуф поиска фотоапарата, знаеш ли къде е? – пита Яман.
–Той отново е разхвърлял стаята си – отвръща Сехер. –Не ме слуша, но след това ще подредя. – Сехер смутена и притеснена тичешком излиза от стаята.
Действието се пренася в болницата.
Една медицинска сестра разговаря с лекар пред стаята на Джанан.
–Уведомени ли са роднините за състоянието ѝ? – пита лекарят. –Тя каза, че няма семейство. Тези, които са я довели тук, не са я посетили повече. С нея е имало един млад мъж, но и той я е изоставил. Тя е изпадна в това състояние, след като той си тръгна. Получила е едностранна парализа.
Дуйги излиза, а Али тръгва след нея.
След време Дуйгу го забелязва и се скрива.
„Значи не се е отказал от мен!“, мисли си щастлива Дуйгу. „Волкан се е объркал! Да се радвам или не? Не, за съжаление трябва да се отърва от теб, комисар Али, но как?“
Дуйгу прави всичко, за да заблуди Али. Но, бързо забравя за комисаря, защото Дуйгу вижда сестра си и тръгва да я преследва.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 26
