Демир вбесява Зюлейха с ревността си, а тя му заявява, че никога няма да обича друг освен Йълмаз и разкрива, че Аднан не е негово дете. Мюжгян разбира, че Йълмаз е бил сгоден за Зюлейха, и е дълбоко разстроена от факта, че той е скрил това от нея. Разберете още какво ще се случи в епизод 72 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 7 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Какво се случва в епизод 72 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 7 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Мюжгян заявява пред всички, че няма да замине за Истанбул с баща си, защото обича Йълмаз и възнамерява да се омъжи за него. Присъстващите в ресторанта слушат с интерес разговора, включително и Зюлейха, която е съсипана от чутото.
Мюжгян разбира, че Йълмаз е бил сгоден за Зюлейха, и е дълбоко разстроена от факта, че той е скрил това от нея.
По-късно Демир вбесява Зюлейха с думите си, а тя му заявява, че никога няма да обича друг освен Йълмаз и разкрива, че Аднан не е негово дете.
В Адана плъзват клюки, че Демир се е оженил за годеницата на собствения си шофьор.
Действието продължава от предния епизод. Демир, Зюлейха, Джанго и Нихал присъстват на бизнес вечеря. Обстановката е елегантна, но зад усмивките и формалните разговори се крие напрежение. На съседната маса седят Йълмаз и Мюжгян, които изглеждат спокойни и вглъбени в личен разговор.
Йълмаз е взел важно решение – тази вечер ще разкрие истината за миналото си със Зюлейха на Мюжгян. Но точно когато събира смелост да започне, се появява бащата на Мюжгян, който започва да вдига шум като обижда Йълмаз и иска Мюжгян да си тръгне с него. Той я пита какво прави в близост до човек като Йълмаз, който е съден за убийство и я моли да се върне с него в Истанбул.
Мюжгян му заявя, че няма да ходи никъде, защото обича Йълмаз и ще се омъжи за него.
Баща ѝ замръзва за миг, сякаш не може да повярва на думите ѝ.
– Какво? – лицето му пребледнява от шок. – Ще се омъжиш за него?!
Мюжгян застава до Йълмаз и заявява смело: – Да, ние с Йълмаз ще се оженим!
– Извинете, не исках така да разберете, но след като разбрахте, моля ви за разрешение да се оженя за дъщеря ви – казва Йълмаз.
В залата настъпва гробна тишина. Всички в ресторанта подслушват с нескрито любопитство драмата, която се разиграва пред очите им. На масата на Демир и Зюлейха също цари напрежение. Зюлейха пребледнява. Сълзи напират в очите ѝ, когато осъзнава, че Йълмаз наистина ще се ожени за друга.
Бащата на Мюжгян избухва в ярост.
– Кой си ти, че да искаш ръката на дъщеря ми?! Никога няма да позволя това! – гласът му кънти в ресторанта.
Мюжгян не трепва. Поглежда баща си право в очите:
– Татко, аз обичам Йълмаз. И ще се омъжа за него!
Гневът на баща ѝ преминава границата.
– Давам ти срок! Ако утре не си тръгнеш с мен за Истанбул, ще те лиша от наследството! – заявява баща ѝ и напуска ресторанта.
Мюжгян въздъхва тежко и поглежда към Йълмаз със сълзи в очите.
– Йълмаз, моля те, прости ми… – извинява се Мюжгян.
Йълмаз я прегръща и тихо прошепва:
– Ти за нищо не си виновна. Хайде да се махаме оттук.
Двамата се държат за ръце и тръгват към изхода, докато целият ресторант ги наблюдава в мълчание.
Действието се пренася при Фекели и Хункяр, които се срещат на обичайното си място и си спомнят с умиление за младостта си, за времето, когато са били влюбени един в друг.
Мислите за тяхната любов предизвикват красива усмивка на лицето на Хункяр и променят обикновено суровото ѝ и безчувствено лице в такова с неостаряваща красота, дори лицето на Фекели е става по-меко, докато я гледа.
Йълмаз и Мюжгян напускат ресторанта. Мюжгян му показва писмото, което баща ѝ ѝ е дал и което е получил в Истанбул, в което му казва, че дъщеря му се среща по неприличен начин с един доказан убиец в Адана.
– Как може някой да е толкова жесток и да причини това на човек, когото дори не познава? – чуди се като плаче Мюджгян.
Йълмаз подозира, че Гюлтен е написал писмото.
Мюжгян признава на Йълмаз, че много го обича и го моли да не пуска никога ръката ѝ.
Йълмаз я успокоява и я притиска до себе си, а след това посяга към джоба си, изважда годежния пръстен и го поставя на пръста ѝ.
(Пръстенът трябва да затвори устата на всички онези клюкари в Адана. Единственото друго нещо, което не върви по план, е пропуснатата възможност да ѝ разкаже за Зюлейха.Да се надяваме, че тази пропусната възможност по-късно няма да се обърне срещу него).
Демир и Зюлейха се връщат в чифлика. От момента, в който напусна ресторанта, Зюлейха не е изрекла нито дума. Но лицето ѝ, напрегнато и пребледняло, говори достатъчно ясно за състоянието в което е. Погледът ѝ е замъглен, а тялото ѝ излъчва безпомощност. Демир я наблюдава мълчаливо, но напрежението между тях се усеща във въздуха.
– Не си мисли, че не забелязвам – нарушава тишината Демир.
– Какво? – пита Зюлейха с треперещ глас, без да го поглежда.
– Ръцете и краката ти треперят, когато виждаш Йълмаз и Мюжгян заедно.
Зюлейха не отговаря. Очите ѝ се пълнят със сълзи, а тя се обръща и отваря гардероба, за да се преоблече, сякаш това може да прикрие урагана в душата ѝ. Демир не се отказва и продължава:
– Кога ще се откажеш от Йълмаз? Виж го – той се отказа от теб! Скоро ще се ожени за Мюжгян.
Зюлейха се обръща рязко към него, лицето ѝ пламти от емоции.
– Демир, какво искаш от мен? – избухва тя. – Аз съм твоя жена, майка на детето ти! Какво още искаш?
Демир пристъпва към нея, очите му блестят от гняв и разочарование.
– Искам да ме обичаш! Искам да съм в сърцето ти, в ума ти, във всяка твоя мисъл!
Зюлейха поклаща глава, а сълзите ѝ се стичат по бузите ѝ.
– Ако можех… Ако беше възможно… Но не става! – Обичам само Йълмаз. Той беше първият, в когото се влюбих истински.
– Замълчи! – прекъсва я Демир, но тя не спира.
– Не мога да контролирам това, Демир. Сърцето ми принадлежи на Йълмаз и никой друг!
– Замълчи! – този път гласът му е по-силен, почти крещи.
Зюлейха се изправя срещу него, решителна и готова на всичко.
– Каквото искаш, прави с мен! Удари ме, ако ще! Но сърцето ми няма да се промени. То принадлежи на един-единствен мъж, и това е Йълмаз! Никога няма да обичам теб или някой друг!
– Тогава върви при любимия си Йълмаз! – крещи Демир.
Зюлейха го поглежда с празен поглед, но въпросът ѝ идва като удар:
– А Аднан? Ще ми позволиш ли да го взема със себе си?
– Аднан е мой син! –заявява Демир.
Зюлейха си поема дълбоко дъх и казва на Демир:
– Аднан НЕ е твой син.
Думите ѝ се удрят в Демир като гръм. Той застива за момент, след което бавно вдига глава и се вглежда в нея.
– Значи толкова много го обичаш, че си готова да ме излъжеш, че не съм баща на сина си? – пита той. – Но знай това: ако повярвам на думите ти, ще изкопая три гроба – един за себе си, един за Йълмаз и един за бебето.
Опитът на Зюлейха да се освободи Демир се обръща срещу нея.
На следващия ден Фекели безуспешно се опитва да промени отношението на бащата на Мюжган към връзката на Йълмаз и дъщеря му. Баща ѝ е упорит човек, не променя мнението си и изисква дъщеря му да замине с него за Истанбул. Мюжгян за пореден път отказва да тръгне с него. Той я наранява дълбоко, като ѝ казва, че тя вече не е негова дъщеря.
Междувременно Йълмаз отива в чифлика и се среща с Гюлтен и я пита дали тя е написала писмото, но тя отрича, но той не ѝ вярва.
В същото това време Зюлейха седи в малката си червена спортна кола пред портите на чифлика и чака Йълмаз да си тръгне и го последва в града. Възползва се от възможността да се опита да поговори с него, но той е недосегаем.
Зюлейха го пресреща с думите:
– Йълмаз, наистина ли ще се жениш? – пита го Зюлейха.
– Ти какво, нали не си мислиш, че ще те чакам цял живот? – отвръщаща Йълмаз ѝ казва, тя си е създала живот без него и той ще направи същото. Сега той обича Мюджян и ще продължи живата си с нея.
Йълмаз оставя Зюлейха и си тръгва. Това, което не виждат Йълмаз и Зюлейха, е Мюджян, която стои от другата страна на улицата и ги наблюдава как разговарят. Тя вижда колко разстроена е Зюлейха, когато Йълмаз си тръгва.
Мюджян се чуди какво се е случвало между тях.
Найме, лелята на Йълмаз пристига от Истанбул в Адана, но по пътя припада, губи съзнание и е откарана в болница. Когато се възстановява, тя разговаря с медицинската сестра за Йълмаз, а Мюжгян подслушва разговора им и я пита откъде познава Йълмаз. Найме ѝ разказва всичко за него, включително и това, че е Йълмаз е бил сгоден за Зюлейха и сигурно вече са се оженили.
Лицето на Мюжгян пребледнява. Тайната е разкрита, преди Йълмаз да успее да каже на Мюжгян.
Мюжгян се обажда на Йълмаз, че леля му Нейме е в болницата, да дойде и да я прибере. Йълмаз е уверен, че Мюжгян е разбрала за връзката му със Зейнеп. Той се опитва се да обясни на Мюжгян, но тя не иска да го слуша. Мюжгян сваля годежния пръстен и му го връща.
Мюжган се връща в дома си и не спира да плаче. Тя не отговаря на телефонните обаждания на Йълмаз. Той отива в дома ѝ с надеждата да поговори с нея. Умолява я да отвори вратата, но тя не го прави.
Епизодът завършва с клюки, които се разпространяват от болницата из Адана, където лелята на Йълмаз разказа на сестрите за връзката на Йълмаз и Зюлейха. Тя не го прави нарочно, по-късно разбира, че двамата не са заедно.
Всички вече знаят, че Демир се е оженил за годеницата на шофьора си.
Същите клюки следват Демир на учредяването на млечно преработвателното предприятие с министъра на промишлеността, дори на церемонията, бизнесмените от Адана клюкарстват зад гърба на Демир, как е взел за жена годеницата на шофьора си, а Демир ги чува.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 21
Имало едно време в Чукурова – Епизод 72 (Ето какво ще видим)
