Орхун с гръм и трясък влиза в стаята на Афифе.
– Дойде да защитиш жената, която уби сестра ти ли? – гласът на Афифе прорязва въздуха като нож.
– Това, което направи, е непростимо!
– Все още нищо не съм ѝ направила! – заявява Афифе спокойно. – И не чакам прошка от никого!
– Ти нищо не знаеш… Когато научиш истината… – Орхун пристъпва към нея, сякаш ще избухне всеки момент.
– Знам това, което трябва! – прекъсва го Афифе рязко. – Нямам намерение да разбирам повече!
– И все пак ще чуеш! – крещи Орхун. – В началото и аз мислех, че е убила Нихан! Щях да я убия още в Еритрея…
– Какво? Искаш да ми напомниш колко е безпомощен един Демирханлъ?
– Не я убих, защото смъртта нямаше да е достатъчно наказание! Смъртта щеше да бъде спасение… Човекът, който уби сестра ми, трябваше да се мъчи години наред! Затова я доведох тук… – очите му проблясват от спомена за всички страдания, които е причинил. – Нещата, които ѝ причиних тук… Сега искаш да си отмъстиш? Повярвай ми, ако беше видяла какво направих с нея, дори ти щеше да проявиш милост! Дори ти не можеше да ме спреш! – Това, което ме спря, е видеото… Видеото, което намерих в лаптопа на Нихан. То промени всичко! Тогава разбрах, че не тя е убила Нихан. Когато изгледаш видеото ще разбереш, тя няма вина!
Изражението на Афифе остава непроменено.
– Разказвам ти това, защото измъчваш невинен човек! Аз направих същото, дори по-лоши неща! Грешка, правиш голяма грешка, но на края ще съжаляваш!
-Свърши ли? – в гласа ѝ няма и следа от колебание. Тя не вярва на нито една дума.
Орхун тръгва да излиза, но се обръща и като се доближава до майка си заявява:
– Не ми вярваш… но аз ще ти докажа!
Орхун поглежда майка си в очите.
– А дотогава няма да я докосваш! Няма да се доближаваш до нея! Разбра ли?! Тя е невинна! Каквото и да става, ще го докажа! – За твоите грешки обаче няма прошка! – продължава той със студени на в гласа. – Скри детето на дъщеря си… Раздели собствените си деца от баща им!
Тези думи са като остриета насочени към Афифе, но каменното ѝ лице не издава никакви емоции.
– Не забравяй тази истина! Защото това е твоята истина.
Орхун излиза от стаята, така както влезе с гръм и трясък.
