При пристигането си в ресторанта таксиметровият шофьор ѝ иска 35 долара, което я изненадва. Анупама се опитва да възрази, но когато той заплашва да се обади в полицията, тя плаща, решавайки занапред да бъде по-внимателна и да ходи пеша, ако е необходимо. В ресторанта „Гуджарати“ тя научава от една жена, че магазинът, който търси, е затворен. Жената няма повече информация,;
Изправена пред неизвестността и без работа, Анупама започва да се тревожи как ще оцелее. Тя се опитва да се свърже с Девика, но телефонът ѝ е извън обхват. Чувствайки се неспокойна, тя търси помощ и забелязва непознат, който я наблюдава. Несигурна на кого да се довери, тя се сблъсква с просяк и се замисля за стойността на благотворителността. Продължавайки да бъде следена, Анупама сяда на пътя с багажа си.
Един мъж се приближава до Анупама и ѝ предлага да я заведе в хотел. Първоначално тя отказва, но след като пита за цената и мъжът я уверява, че може да си го позволи, тя се съгласява. По време на пътуването Анупама подозрително го пита защо не използват главния път. Мъжът я заблуждава с оправдания, но тя усеща, че нещо не е наред.
Изведнъж на пътя се появяват още двама мъже, които ѝ искат пари. Анупама се опитва да се съпротивлява и да защити чантата си, но след борба я губи заедно с паспорта си. Докато снегът започва да вали, тя крещи за помощ, но няма кой да я чуе. Плачейки за загубата си, тя проклина съдбата си и съжалява, че е отишла в САЩ. С горчив сарказъм тя се нарича „Джоши“ в чуждата страна, чувството за безсилие я обзема.
