В този момент Къвълджъм вижда всичко и очите ѝ блесват от ярост. Тя хвърля букета на земята и с решителни стъпки се приближава.
– Свали ръцете си от дъщеря ми! – гласът ѝ е остър и пронизва въздуха и застава между двамата.
Фатих замръзва за миг и я поглежда с изненада.
– Мамо, моля те, успокой се! – прошепва Дога с отчаяние в очите.
– Как да се успокоя, когато гледам това?! – крещи Къвълджъм, а гневът ѝ прелива.
– Госпожо Къвълджъм, не се бъркайте! – процежда Фатих през зъби.
Забележката на зет ѝ вбесява Къвълджъм. Тя пристъпва напред, вече лице в лице със зет си.
– Кой си ти, че така ще се държиш с дъщеря ми? – пита побесняла Къвълджъм.
– Дога, кажи кой съм аз! – крещи Фатих, задъхан от гняв. – Аз съм нейният мъж! – заявява той и се обръща към Къвълджъм. – Това са наши проблеми!
Къвълджъм му отвръща, че не е правилно да решава проблемите си с насилие. Дога признава на майка си, че наистина е излъгала Фатих за университета.
– Защо човек лъже друг, а? – пита побесняла Къвълджъм. – Защото явно се страхува!
Дога стои между двамата, разкъсана между чувството за вина и нараненото си достойнство. Къвълджъм се обръща към дъщеря си:
– Дога, прибираме се вкъщи!
Фатих отново посяга да хване ръката на жена си.
– В колата! – заповядва той.
– Пусни ме! – крещи му Дога.
– Няма да отида с нито един от вас! – извиква Дога и тръгва, оставяйки ги да гледат след нея с недоумение.
Къвълджъм хвърля убийствен поглед към Фатих.
– Ако се държиш с дъщеря ми като тиран, няма да го оставя така!
