Сехер за миг притваря очи и си представя как изглежда домът им.
Сехер отваря очи, пълни с топлина и мечти.
Яман я прегръща силно.
Зухал пристига в болницата с бързи, нервни стъпки. Когато влиза в стаята на Джанан, спира за миг… Зухал е ужасена от вида на парализираната Джанан.
– Какво е станало с теб? – пита Зухал с нескрит ужас.
– Това няма значение. Важното е какво ще се случи с теб. – Тя прави пауза и впива очи в Зухал. – Ако не искаш Яман да научи истинското ти лице, ще ми дадеш пари. И то веднага. Ще платиш, за да си мълча.
Зухал стъпва напред и присвива очи, в които проблясва гняв и презрение:
– Каква алчна жена си! Парите, които получи от Яман, не са ли ти достатъчни? Или може би… – Тя замълчава за миг, после устните ѝ се извиват в подигравателна усмивка. – Да не би… – Зухал започва да подозира, че Джанан може да е изгубил всичките си пари и затова сега е в такова състояние.
В стаята влиза медицинска сестра.
– Има ли новини за онзи измамник, който ви открадна чантата и избяга? – пита сестрата, докато внимателно сменя системата.
– Няма – отговаря опустошена Джанан.
Сестрата въздъхва съчувствено:
– Надявам се скоро да го намерят. Времената са трудни. Човек вече не знае на кого може да се довери.
Зухал излиза от стаята, като изпраща на Джанан целувка за довиждане. Джанан хлипа от отчаяние, потънал в абсолютна безнадеждност.
Междувременно Дуйгу тича след Ясемин, но не може да я настигне. Сълзи парят очите ѝ, но тя продължава напред, докато не се спъва и пада на колене. Безсилна, тя остава там, седнала на земята, плачейки горчиво. В далечината Ясемин се обръща и вижда сестра си, но изражението ѝ остава ледено, без капка съчувствие. След като губи надежда, че може да я намери днес, Дуйгу се връща в полицейския участък.
След дълго лутане и изгубена надежда, Дуйгу се връща обратно в полицейския участък. Настроението ѝ е помрачено, а отношението ѝ към Али става все по-остро и дистанцирано. Когато напрежението става непоносимо, тя излиза навън, за да се успокои, а след малко се обажда на Волкан и го моли да дойде при нея.
Малко по-късно Волкан пристига и я заварва да седи на една пейка пред участъка, загледана в празното пространство.
– Идиот! – изрича Волкан, приближавайки се и сядайки до нея. – Прости ми, но не мога да понасям Али, когато си пъха носа в чужди неща. Ако не беше той, Ясемин вече щеше да бъде в ръцете ни!
– Възможно е, но моля те, внимавай с думите, когато говориш за Али – уточнява Дуйгу. – Той има предвид моето благополучие. Беше там, защото се грижи за мен и се притеснява за мен. Знаеш колко много го ценя. Не искам повече да те чувам да говориш за него по този начин.
– За съжаление, не мога да му кажа нищо – продължава Дуйгу. – Нито на него, нито на майка ми. Никой не трябва да знае, че съм намерила Ясемин, докато не се уверя, че тя няма нищо общо с това убийство. Само ти знаеш. Ти си моят довереник.
Дуйгу спира за момент и преглъща тежко.
– Сигурен ли си, че видя родилния ѝ белег?
– Видях го ясно – кимва Волкан.
Дуйгу въздъхва дълбоко и казва с треперещ глас:
– Не видях китката ѝ, но съм сигурна, че това беше тя. Видях лицето ѝ… след толкова много години. Беше пораснала толкова много. Невинното ѝ, винаги усмихнато лице… е станало сурово и непроницаемо.
Волкан поставя ръката си на рамото ѝ и с уверен тон изрича:
– Не се отказвай. Ще решим този въпрос заедно.
Дуйгу поклаща глава.
– Не искам да вярвам, че Ясемин е виновна…
Волкан свива челюст и отвръща с твърдост:
– Но аз много добре знам какво видях. Ако тя е виновна… понякога има начини да избегнем съдебната процедура…
– Никога няма да направим това! – прекъсва го рязко Дуйгу и в гласа ѝ звучи решимост, която не подлежи на спор. – Ако тя е виновна, ще постъпя правилно, въпреки че е моя сестра. Единственото ми желание е да греша…
В този момент Али излиза от полицейския участък. Погледът му попада върху Волкан и Дуйгу, които разговарят на пейката и си казва наум: „Аз я отблъснах от себе си. Толкова много я притисках, че сега тя споделя проблемите си с Волкан, а не с мен“.
След края на работния ден Дуйгу се прибира вкъщи, но преди да влезе вижда Султан в двора. Лелята на Али се опитва да разбере какво се случва с нея, че не идва вече в тях, но Дуйгу само ѝ отговаря, че тя и Али са колеги по работа и никога не могат да бъдат нещо повече.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
