В епизод 73 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“ Демир и Дженгавер организират тържествена церемония с присъствието на самия министър на промишлеността и ключови фигури от Чукурова. Въпреки празничния повод, Демир става обект на злословия зад гърба си. Побеснял, той изпуска гнева си и пребива от бой най-добрия си приятел Дженгавер.
Какво се случва в епизод 74 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 9 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Йълмаз планира да замине на следващия ден, за да говори с Мюжгян, но съдбата има други планове за него. В опит да се защити, той прострелва човек и рискува отново да се озове в затвора.
Зюлейха споделя на Хюнкяр, че иска да се разведе с Демир, защото не го обича и никога няма да го обикне.
Демир е съсипан – тайната му вече е разкрита и известна в целия град. Обмисля да се премести със Зюлейха в Истанбул, за да избягат от скандала.
В опит да спаси репутацията на сина си, Хюнкяр замисля дяволски план. Демир отвежда детето на Зюлейха, за да я принуди да се подчини и изпълни плана на майка му.
Мюжган се обажда на Себахаттин и му казва, че е в Анкара при приятелка, и той я убеждава да се съгласи Йълмаз да отиде да говори с нея. Себахаттин се обажда на Йълмаз и му казва, че Мюжган е съгласна да отиде в Анкара, за да разговарят.
Йълмаз е щастлив и планира да отиде в Анкара на следващия ден.
Вечерта Йълмаз заедно с Четин отива в улично заведение, за да се срещне с производителите на портокали и да им помогне да решат проблема си, тъй като не могат да да продадат продукцията си.
Влизайки в заведението на една от масите седят четирима мъже. Те решават да се подиграят на Йълмаз като се смеят и казват, че той има два жени. Едната е градската лекарка, а другата – жената на Демир Яман!
Обзет от гняв, Йълмаз скача и удря един от мъжете. Боят става толкова жесток, че Самет, един от мъжете, изважда пистолет и стреля. Куршумът не улучва Йълмаз, който също вади своя пистолет и отвръща на огъня, за да се защити. Самет е прострелян и пада.
На мястото на инцидента пристигат линейка и полиция. Самет е откаран в болница, а Йълмаз и останалите участници в боя са арестувани. Този инцидент заплашва да върне Йълмаз обратно в затвора!
Междувременно, в чифлика, Хюнкяр се вайка и се чуди как ще се избавят от този позор.
– Мисля, че няма да успеете. Най-добре… – казва Зюлейха.
– Какво е според теб „най-добре“? – скача срещу нея Хюнкяр.
Зюлейха ѝ заявява, че е крайно време тя и Демир да се разведат. Хюнкяр става още по-властна и рязка в разговора си.
– Оттук нататък няма нужда да пазя нищо в тайна – заявява Зюлейха. – Целият град вече знае за Йълмаз. Играта свърши. Искам свободата си! Не обичам Демир. Никога не съм го обичала и никога няма да го обичам. Вие го знаете прекрасно. Искам да си тръгна, преди нещата да се влошат още повече! Ние с Демир трябва да се разведем, иначе всички ще разберат истината! – настоява Зюлейха.
– Какво ще разберат? Какво?! – бясна е Хюнкяр.
– Кълна се, че няма да кажа, че Аднан е син на Йълмаз – отвръща Зюлейха.
– Замълчи! – крещи Хюнкяр. – Да не си посмяла да го повториш!
– Не разбирам защо сте против! – избухва в сълзи Зюлейха. – Аз страдам! Не виждате ли?! Не обичам Демир!
– Ти какво? Животът ли ти омръзна?! Знаеш ли колко ще ни струва разводът ти с Демир?!
– Но аз се измъчвам! – плаче Зюлейха.
– Забрави за развода! – отсича Хюнкяр. – Повече да не съм чула!
В този момент в стаята влиза ухилената до уши Шермин.
– Какво става тук? – пита тя.
– Теб какво те засяга това, Шермин?! – тросва се Хюнкяр, все още бясна. – Защо пак си дошла?
(Шермин е дошла, за да си отмъсти на Зюлейха за това, че я беше оставила насред пътя предния ден.)
– О, не се притеснявайте, само за малко съм тук, при Зюлейха – казва Шермин с престорена усмивка. – Чух, че някой е написал писмо до бащата на Мюжгян. Себахатин ми каза, а аз му отвърнах, че ако някой може да напише такова писмо, то това е Зюлейха!
Зюлейха за първи път чува за това писмо и е шокирана от обвинението.
– Махай се оттук! – изкрещява Хюнкяр и гони Шермин от стаята.
След това поглежда строго към Зюлейха:
– Наистина ли го направи?
– Ако искате вярвайте, ако искате – не, но аз не съм писала никакво писмо – казва Зюлейха и излиза от стаята.
(Зюлейха никога няма да успее да се измъкне от това зловещо семейство.)
След малко се връща Демир – объркан и неспособен да намери изход. Тайната му вече е известна на целия град. Той не може да измисли лъжа, която да го спаси. Престижът на семейното име е поставен на карта, а положението му е компрометиращо. В отчаянието си дори обмисля да вземе Зюлейха и бебето и да заминат да живеят в Истанбул. Демир не знае как ще се изправи пред всички, за да остане в Адана!
НО МАМА ИМА РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА!
Злата и коварна Хюнкяр има свой план: Демир трябва да разкаже на всички своя версия на историята – как се е влюбил в Зюлейха и как тя е напуснала Йълмаз заради него.
Да, това е само част от истината, но без „детайлите“ – как той е подредил нещата така, че Йълмаз да влезе в затвора, и как е изнудил Зюлейха да му стане съпруга.
Тази история, представена като приказка за голяма любов, може би ще разчувства хората и ще укроти клюките в града. Хюнкяр предлага да повикат журналист и да му дадат „ексклузивен материал“, който да се появи във вестниците – разказ за „невероятната любов между Великия Демир Яман и приятелката на шофьора му“.
Демир е доволен от плана на майка си, но се съмнява, че Зюлейха ще се съгласи да участва в тази игра.
Хункяр казва на сина си, че тя има план и за това и да остави всичко на нея, но преди да продължи с плана, иска Демир да направи още едно нещо за нея. За да е сигурна, че Зюлейха няма да избяга, тя иска Демир да вземе бебето, за да са уверени, че Зюлейха ще направи точно това, което те искат. Така ще са сигурни, че Зюлейха няма да попречи на плановете и историята им.
(Бедната Зюлейха – за втори път ще ѝ отнемат детето…)
След това Хюнкяр отива при Зюлейха и ѝ заявява категорично:
– Развод няма да има! Ще направиш точно това, което ти казваме, иначе никога повече няма да видиш детето си!
Тези думи пронизват сърцето на Зюлейха. Обезумяла, тя се втурва към прозореца на спалнята си. С ужас вижда как Демир качва сина ѝ в колата си и потегля с него.
Четин най-накрая успява да намери Фекели, за да му съобщи, че полицията е задържала Йълмаз заради стрелбата срещу Самет. Това е най-ужасната новина за Фекели. Как е възможно Йълмаз да изгуби контрол над себе си? Ако Самет не оцелее, Йълмаз ще бъде изпратен в затвора за убийство.
В килията Йълмаз изпада в паника. Осъзнава колко абсурдна и жестока е съдбата му – току-що се беше върнал към свободния живот, а сега отново е зад решетките. Той се моли Самет да не умре.
В дома на Джанго и Нихал, Нихал отчаяно моли Джанго да ѝ повярва. Той ѝ се доверява и я уверява, че на сутринта ще отиде да говори с Демир за случилото се. Нихал обаче го моли да не го прави – Нихан страхува се, че Зюлейха може да е казала на Демир за изнудването за 30 000.
По-късно Хюнкяр влиза в стаята на Зюлейха, която е свита на леглото и плаче за сина си. Със студен глас ѝ казва, че утре, пред журналистката, трябва да каже, че лудо се е влюбила в Демир и е зарязала Йълмаз.
Зюлейха хлипайки кима с глава.
Зюлейха прекарва почти цялата нощ в сълзи. Демир се е върнал, но без детето. Обзета от спомени, тя си припомня семейството, което преди време се е грижило за бебето, когато Демир ѝ го отне за първи път. В ума ѝ проблясва надеждата, че ако намери тази къща, може би ще успее да си върне сина.
Зюлейха успява да се измъкне от чифлика, качва се на колата и стига до къщата, но там я очаква само разочарование – синът ѝ го няма.
Демир скоро забелязва, че тя липсва, проследява я и я връща обратно в чифлика.
Зюлейха отново се чувства победена.
Този път сърцето ѝ е напълно разбито. Тя е изтощена от постоянния емоционален шантаж на Демир. Гневът и болката ѝ избухват с вик:
– Стига! Стига вече!
По лицето на Демир се вижда, че той осъзнава, че това, което е направил, е непростимо.
На следващия ден Хюнкяр казва на Зюлейха какво да облече за интервюто с журналистката и отново я предупреждава какво да говори и да не казва нищо, което не трябва.
– Защо ме гледаш така? – пита Хюнкяр.
– Вие не разбирате ли, че сте най-ужасният човек на света? – отвръща Зюлейха.
– Не, не съм – настоява Хюнкяр. – Просто ти си инатлива и не искаш да разбереш ситуацията. Аз съм като всички други, които искат да опазят репутацията си. Хайде, смени това изражение на лицето си! Усмихни се! Ти си щастлива, имаш прекрасен брак и обичаш съпруга си! Не си помисляй за друго!
Хюнкяр излиза от стаята.
В същото време Гафур съобщава на Демир, че Йълмаз е бил арестуван заради стрелбата по Самет, и че състоянието на Самет е тежко. Той добавя, че Йълмаз е прострелял Самет, защото последният е казал нещо обидно за Зюлейха.
Демир отива при Зюлейха и я пита дали е готова за интервюто, като отново я предупреждава:
– Внимавай какво говориш, иначе никога повече няма да видиш сина си!
В хола Хюнкяр играе ролята на любезна домакиня, посрещайки журналистката с усмивка.
Интервюто протича по план – Демир и Зюлейха отговарят точно на репетираните въпроси и следват сценария през цялото време.
Но Зюлейха мисли само за едно – как да си върне детето.
Хюнкяр наблюдава гордо сина си, докато той с лекота разказва лъжливата история за “голямата любов между него и Зюлейха” пред журналистката.
След като журналистката си тръгва, Зюлейха веднага се обръща към Демир:
– Направих всичко, което поискахте от мен! Върни ми детето!
Демир остава мълчалив, а това изкарва Зюлейха извън равновесие.
– Демир, чуваш ли ме?! – крещи тя с разтреперан глас. – Направих всичко, което поискахте! Заведи ме при сина ми!
Демир най-накрая проговаря, но думите му са ледени:
– Ще ти го върна, когато аз реша.
Той я поглежда с горчивина:
– По време на интервюто разбрах нещо… Аз съм единственият в този брак, който изпитва любов.
Зюлейха го гледа с невярващи очи.
– Ти си чудовище! И аз те мразя! – крещи тя, раздирана от болка и гняв.
Демир остава невъзмутим. Той има изкривена представа за любов – урок, който очевидно е научил от своята хитра и коварна майка.
