Дога се прибира в стаята си, ядосана от поведението на Пембе, която плаче вместо да застане зад думите си.
Вижда на телефона си пропуснати обаждания от майка си и баба си. Тя им изпраща съобщение, че се е прибрала и е добре, и добавя, че утре ще отиде при тях, за да поговорят.
През това време Фатих говори с баща си, който го съветва да се извини на майка си за случилото се. Абдулах му напомня, че трябва да се научи да контролира гнева си, защото един ден може да остане сам. Освен това добавя, че проблемите между него и Дога трябва да останат между тях двамата.
– Ако някой лъже, значи има причина за това – казва Абдулах.
– Не, татко, няма причина – уверява го Фатих.
– Лъжа без причина е болест – отвръща баща му. – Не знам дали жена ти е “болна”, но бащинският ми съвет е да откриеш истинската причина. Скоро ще сте истинско семейство, ще имате дете. Малките проблеми, ако не ги решите навреме, ще се натрупат и ще станат истинско бреме за вас.
Фатих въздъхва и се съгласява с думите на баща си.
В салона той се сблъсква с Нурсема, която го поглежда с презрение и го обвинява, че е станал играчка в ръцете на жена си.
