Недим пристига, за да обсъдят важни въпроси, свързани с компанията. Двамата влизат в кабинета на Яман. Недим започва да обяснява ситуацията, но мислите на Яман са другаде – той не спира да мисли за Сехер.
Вратата се отваря и вътре влиза Зухал с ослепителна, стокаратова усмивка.
– Здравей, Зухал! Как си? – поздравява я Недим с ведра усмивка.
– Здравей, Недим! Добре съм, благодаря – отвръща тя любезно и поглежда към Яман. – Яман, съжалявам, че те притеснявам, но исках да те попитам…
Яман е съсредоточен в документите пред себе си и дори не вдига поглед към нея.
Недим хвърля кратък поглед към Зухал и след това се обръща към Яман:
– Яман, Зухал иска да поговори с теб!
Яман изведнъж вдига глава и с нотка на загриженост пита:
– Нещо случило ли се?
– След няколко дни е последеният ми преглед при лекаря и, ако всичко е наред, бих искала да ви поканя и двамата на обяд – обяснява Зухал с ентусиазъм.
Яман въздъхва леко и отвръща:
– Благодаря ти, но съм прекалено зает с работа. Недим ще те придружи при лекаря.
Недим веднага добавя:
– Разбира се, ще те придружа с удоволствие, а след това аз те каня на обяд!
Зухал се усмихва леко и кимва:
– Разбира се, може.
Тя хвърля бегъл поглед към Яман, който не обръща внимание на разговора им с Недим. Мислите му са далеч от стаята и присъстващите в нея.
