Слънцето бавно залязва, обгръщайки с топли златисти отблясъци парцела, където мечтите на Яман и Сехер тепърва ще се превърнат в реалност. Вятърът леко разклаща тревите, а тишината е изпълнена със спокойствие и обещания за бъдещето.
Яман и Сехер решават да си тръгват. Яман пали двигателя на колата, но вместо характерното мъркане на мощния мотор, се чува кратко изщракване, последвано от тишина. Той опитва отново – същият резултат.
– Не може да бъде… – прошепва Яман и се намръщва, докато оглежда двигателя.
Сехер го поглежда с леко притеснение, но и с доверие.
– Какво се случва? – пита тя.
– Колата не пали… Не знам защо точно сега! – отвръща Яман, без да крие раздразнението си. Опитва да остане спокоен и да се справи със ситуацията. Той бързо посяга към телефона си, за да се обади на Дженгер, но когато натиска бутона, екранът остава черен. Батерията е изтощена.
Яман въздъхва дълбоко и обръща поглед към Сехер с примирена усмивка.
– Телефонът не работи… Няма сигнал, няма батерия.
– А моят е вкъщи – отвръща Сехер и се усмихва топло, нежно докосвайки ръката му.
– Може би това не е проблем, а шанс. – казва тя, като в очите ѝ проблясват искри от приключенски дух. – Да останем тук тази нощ… под звездите.
Яман за миг е изненадан, но се съгласява със Сехер – този момент може да се превърне в нещо незабравимо.
– Добре. Ще прекараме нашата първа „нощ под звездите“ тук, където някой ден ще бъде нашият дом.
Яман събира няколко сухи клони и подрежда малък огън, който скоро започва да пращи и осветява лицата им с мека, златиста светлина. Сехер разстила едно одеяло и сяда до него, сгушвайки се близо.
Нощта е тиха и магична. Звездите греят като малки диаманти на небето, а огънят хвърля играещи сенки по земята.
– Виж колко са много звездите… – прошепва Сехер, вперила поглед нагоре. – Виждаш ли колко е безкрайно небето? Точно както мечтите ни…
Яман я обгръща с ръка и целува нежно челото ѝ.
– Безкрайно е. И всички тези звезди ще станат свидетели на нашето бъдеще. – прошепва той. – Тук ще поставим нашето ново начало, а тази нощ – първата глава на нашата история.
Сехер затваря очи за миг потънала в прегръдките на Яман.
– Тук се чувствам истински жива. В този миг… няма нищо друго – само ти и аз.
Огънят пращи тихо, а времето сякаш спира. Двамата се притискат един към друг, докато нощта ги обгръща с тишина и светлината на звездите. Вятърът сякаш тихо им шепне: „Това е вашият бъдещ дом. Сега започва новият ви живот!“
Междувременно, без да губи време, Джанан провежда необходимото проучване и открива хотела, в който се намира Керем.
Джанан преживява голям шок, когато вратата на хотелската стая ѝ отваря непозната красива жена.
– Коя сте вие? Какво искате? – пита жената с нотка на раздразнение в гласа.
Джанан мигновено осъзнава истината – това е приятелката на неверния ѝ любим. Гневът я връхлита като буря. Кръвта ѝ закипява, а сърцето ѝ бие така силно, че ѝ се струва, че ще се пръсне.
Побесняла, Джанан блъска жената и с ярост нахлува в стаята.
Вътре навсякъде са разпръснати пачки пари – нейните пари, които е успяла да получи от Яман с много хитрост и усилия. Гледката я подлудява още повече. С все сила тя се нахвърля върху Керем, чието изражение остава хладно и безразлично.
– Как можа да ми причиниш това?! – крещи тя, докато го удря с юмруци по гърдите и се опитва да го хване за гушата.
Керем я отблъсква грубо.
Джанан губи равновесие, залита назад и с трясък пада, удряйки главата си в ръба на леглото. Тялото ѝ застива.
Стаята потъва в зловеща тишина.
Джанан лежи неподвижна, разпъната върху разпръснатите по пода банкноти. Сякаш живота ѝ се присмива с трагична ирония – богатството, за което е мечтала цял живот, сега се превръща в последния ѝ саван.
Приятелката на Керем гледа с ужас и покрива устата си с ръце.
– Тя… мъртва е! – прошепва шокирано.
Керем обаче не показва и капка съжаление. Погледът му остава студен и безчувствен.
– Не изпитваш ли състрадание? – пита тя със задавен от ужас глас.
Керем свива рамене с безразличие.
– Тази жена никога не е изпитвала състрадание към никого – казва спокойно. – Дори към собствените си деца. Защо аз да се притеснявам за нея?
Дуйгу се прибира вкъщи, където намира Семра да плаче горчиво за Ясемин, докато разглежда стари снимки с малката си дъщеря.
Дуйгу преглъща сълзите си и коленичи до майка си. Знае, че не може да ѝ каже истината – че Ясемин е жива и здрава. Но през сълзи, казва на майка си, че сигурно Ясемин е пораснала и може да не се променила много, да има все още същите къдрици.
Дуйгу слага ръка върху рамото на майка си.
– Сигурно все още бяга като ураган по улиците. Помниш ли? Бягаше най-бързо от всички деца.
– Да… – казва Семра. – Моята дъщеря е такава…
В същото това време Ясемин е в една изоставена сграда, където заедно с други момчета от бандата пали огън. В стаята влиза мъж и съсредоточава погледа си върху лицето ѝ.
– Сянка, какво ти е? – той се обръща към Ясемин с нейния прякор. – Какво е това изражение на лицето ти?
– Добре съм, брат Ертулур… – отговаря Ясемин.
– Нещо не е наред с теб, познавам този поглед. Когато върху очите ти падне сянка, значи нещо те притеснява – отвръща Ертулур.
– Сестра ми ме търси. Днес почти ме хвана. Наричаше ме по име и ме молеше да спра…
Ертулур присвива очи, гласът му става суров:
– Но ти не спря, нали?
Ясемин поклаща глава.
– На какво те научих? – пита Ертулур строго. – Ако спрем, ако им повярваме дори за миг – ще се провалим. Ние никога не спираме! Винаги правим каквото е нужно. Не се тревожи, аз ще разбера какво иска тя.
Ертулур се обръща и тръгва към изхода, а зад него едно от момчетата поглежда към Ясемин с интерес.
– Имаш сестра ли? – пита момчето.
Ясемин поглежда към него, очите ѝ са пълни с болка и тъга.
– Имах… но вече нямам! – казва уверено. – Откакто ме оставиха насред ада, нямам нито майка, нито сестра. Вие сте единственото ми семейство!
Отвънка Ертурул се приближава до други двама млади членове на бандата.
– Комисар Дуйгу ни следва по петите. Много е близо… – казва той, а очите му проблясват от гняв. – Въпрос на време е да ни открие. Но когато дойде, ще съжалява, че се е изправила срещу мен! Ще я унищожа. Ще направя живота ѝ ад.
Младо момче от бандата, ново попълнение, се приближава с леко уплашен вид.
– Братко, защо я мразиш толкова? Какво ти е направила?
Ертулур примижава, сякаш си спомня всеки детайл от миналото.
– По-малкият ми брат, Йомер… – гласът му става приглушен. – Беше само на осемнайсет. Онази жена беше нова в полицията, но вече се мислеше за герой. Подозираше го в кражба и го преследваше като луда. Три куршума го улучиха… но въпреки това успя да ѝ избяга. Беше толкова смел… но вътрешният кръвоизлив го уби. Умря в ръцете ми!
Той преглъща гнева си и добавя с ледено спокойствие:
– Дуйгу ми отне брат ми. И аз ще ѝ отнема всичко! Няма да напусне този свят, докато не бъде наказана!
В същото време комисар Али получава обаждане от свой приятел, когото е помолил да проучи случая с Дуйгу. Али слуша мълчаливо, а на лицето му се изписва шок и тревога.
Али веднага отива при Дуйгу и ѝ заявява, че всичко знае, което тя е крие от него.
- Какво е разбрал комисар Али?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
