Докато семейството научава подробности за случилото се, спорът между Дога и Фатих продължава, този път заради майките им.
Фатих обвинява Дога, че майка ѝ Къвълджъм непрекъснато се меси във всичко. Дога не може да понесе обидите по адрес на майка си и му отвръща, че поне нейната майка е смела и честна и винаги казва какво мисли – за разлика от неговата. Тя му разкрива, че Пембе подозира романтична връзка между баща му и леля ѝ Алев и че е злепоставила Алев, като я нарекла жена с леко поведение.
Фатих не може да повярва, че майка му е направила подобно нещо, и решава да я попита директно пред всички по време на вечерята.
– Мамо, вярно ли е, че си казала, че има нещо между татко и Алев? – пита той с укор.
Пембе започва театрално да рони сълзи.
Абдулах става рязко от стола си и удря с длан по масата.
– Замълчете всички! Каква безотговорност и наглост! В този дом няма място за неуважение! – крещи той. – Никой няма право да действа както си поиска! Какво става с теб, синко?
– Татко, аз само попитах… – оправдава се Фатих.
– Дори да питаш, трябва да знаеш как! – отвръща Абдулах строго. – Как можа толкова бързо да забравиш правилата в нашия дом? И двамата трябва бързо да се осъзнаете! Вечерята приключи. Всички по стаите!
