Фатих повишава тон:
– Приискало ти се?! В какъв смисъл ти се е приискало? Ти си омъжена жена!
– Какво общо има това?! – Дога се намръщва и кръстосва ръце. – Какво, че съм омъжена?
–На кого се показваш?! – очите на Фатих блестят от гняв.
– За какво, по дяволите, говориш?!
–Тази усмивка, този поглед… Защо изглеждаш така, сякаш търсиш внимание от някого?!
Дога замира за секунда, а след това избухва:
– Фатих! Що за глупости говориш?! Ти нямаш ли ми доверие?
– Имам ти доверие! – изрича той, но после добавя рязко: – Но не искам жена ми да се показва на всички!
– Внимавай как говориш с мен! — предупреждава го тя, гласът ѝ трепери от обида.
Фатих я прекъсва:
– Ако ти беше внимавала какво правиш, нямаше да се стигне до това! Ако ще качваш снимки, качвай с мен или поне само пейзажа! Но защо трябва да си сама?! – Гласът му вече звучи като заповед. – Изтрий я веднага!
В очите на Дога проблясват сълзи, но тя не иска да му покаже колко я е наранил.
– Не мога да повярвам! – казва тя.
– По-добре повярвай! – отсича той. – Аз тръгвам, а ти изтрий снимката!
Фатих се обръща и излиза, оставяйки я сама в градината.
