Али веднага отива в полицейския участък, където намира Дуйгу.
– Връщам се от дома ти. Положението е сериозно – съобщава той разтревожено. – Сигурен съм, че Ертурул те следи.
– Как стигна до този извод? –пита Дуйгу.
-– Младо момиче наблюдаваше къщата ти!
– Младо момиче ли? Как изглеждаше?
– Беше със същия ръст като теб и носеше качулка. Но аз знам коя е тя – заявява Али.
– Откъде знаеш? Коя е тя? – пита Дуйгу, опасявайки се, че Али е научил истината.
–Тя е дясната ръка на Ертурул. Прякорът ѝ е Сянката. Може би е била там, за да те нарани – каза Али.
„Тя е моята сестра“, мисли си Дуйгу. „Тя не е дошла да ме нарани, а защото се притеснява за мен. Тя не би ме наранила.“
– Трябва да бъдеш внимателна – предупреждава Али. – Този човек се опитва да ти отмъсти и използва това момиче, за да го направи. Тя е млада, но е много опасна. Тъй като са започнали да те следят, трябва незабавно да сложим някой, който да те пази.
– Не! – възразява Дуйгу твърдо. – Мога да се грижа за себе си. Не смей да вземаш решения без мое знание!
– Проследяват те професионални престъпници, Дуйгу! – настоява Али. – Не знаем какви са намеренията им. Защо не искаш защита?
, мисли си Дуйгу.
– Защо мълчиш? – настоява Али. – Отговори ми!
– Мълча, защото няма какво да кажа. Нима трябва да се страхувам от едно момиче и да искам защита? Мога да се грижа за себе си!
Али въздъхва тежко.
– Дуйгу, ти не познаваш тези хора – възразява комисарят. – Те са безмилостни, израснали са в подземния свят, сред тъмните улици. Извършвали са най-лошите деяния, за да оцелеят. Не знаеш как да се справиш с тях. Имаше нужда от защита.
– Казах ти, че не искам! – отсича тя.
– Съжалявам, но нямаш избор!
– Стига, комисар Али! – прекъсва ги рязко Вълкан, който току-що е влязъл в стаята. – Защо настояваш, въпреки че Дуйгу ясно казва, че не иска?
– Кой си ти, че да ми казваш да не се бъркам? Какво те интересува какво си говорим? .
– Кой съм аз ли? – Волкан се приближава и го гледа право в очите. – Аз съм гаджето на Дуйгу.
На лицето на Али се появява израз на изненада. Дуйгу реагира по подобен начин, но бързо потиска емоциите си, тъй като не иска Али да разбере, че Волкан е излъгал.
Али отправя въпросителен поглед към Дуйгу.
– Да, господин комисар! Това е вярно! – потвърждава тя. – С Волкан наскоро започнахме да се срещаме.
Али объркан отвръща: – Не знаех… съжалявам – и напуска стаята.
