Връщаме се при Сехер и Яман. Двамата седят прегърнати на дивана.
– Знаеш ли, искам да ти призная нещо – казва Яман.
– Какво? – любопитна Сехер го поглежда в лицето.
Яман се усмихва и прокарва пръсти през косата ѝ.
– Преди никак не обичах зимата. Харесвах само лятото. Но сега всичко се промени. Радвам се, че дойде зимата.
Сехер го поглежда озадачено.
– Какво се е променило, че обичаш зимата сега? — пита тя.
– Да, обичам зимата. Защото дните са кратки, а нощите дълги. Преди дългите зимни нощи ме задушаваха, но сега… сега има кой да ги освети. – Гласът му става още по-дълбок и топъл. – Дните са кратки, но нощите… нощите, в които ще те прегръщам, са дълги. Точно като тази нощ, която чаках толкова дълго.
Сехер се усмихва притеснено и цялата поруменява. Очите ѝ блестят от щастие, а сърцето ѝ бие като лудо. Въздухът между тях е изпълнен с нежност и обещание.
Но в този миг на вратата се чува леко почукване, което нарушава магията. В стаята влиза Недим с напрегнат израз на лицето.
– Яман, върнах се, защото трябва да поговорим, тъй като имаме голям проблем с един от корабите – обяснява Недим. – Ти тази вечер трябва да заминеш и се срещнеш очи в очи с нашите партньори.
Сехер и Яман се споглеждат. Нощта, за която току-що говореха с толкова копнеж, сякаш се изплъзва между пръстите им.
– Да го обсъдим утре! – предлага Яман с нотка на надежда.
– Ситуацията е сериозна и дори организирането на тази среща беше изключително трудно– обяснява Недим. Ако я пропуснем, рискуваме сериозни загуби. Вече съм купил самолетните билети, но преди да тръгнем, трябва да прегледаме документите още веднъж.
– Съжалявам, че имате проблеми, но аз съм уверена, че ти ще ги решиш – казва Сехер и излиза от стаята.
„Ех, ако можеше да не заминаваш“, мисли си и въздиша Сехер.
Ясемин се появява пред къщата на Дуйгу.
„– Я да видя как живеете без мен“ – мисли си през сълзи Ясемин. Тя вижда майка си да почиства нещо на терасата и вперва поглед в нея.
Комисар Али я е забелязал и тръгва към нея с решителни стъпки.
– Спри! – крещи комисарят.
Ясемин обаче е по-бърза. Измъква се ловко и изчезва зад близката ограда. Али остава без дъх. Той знае, че това е Сянката, дясната ръка на Ертурул. Той обаче не знае, че тя е и сестра на Дуйгу.
Али веднага отива в полицейския участък, където намира Дуйгу.
– Връщам се от дома ти. Положението е сериозно – съобщава той разтревожено. – Сигурен съм, че Ертурул те следи.
– Как стигна до този извод? –пита Дуйгу.
-– Младо момиче наблюдаваше къщата ти!
– Младо момиче ли? Как изглеждаше?
– Беше със същия ръст като теб и носеше качулка. Но аз знам коя е тя – заявява Али.
– Откъде знаеш? Коя е тя? – пита Дуйгу, опасявайки се, че Али е научил истината.
–Тя е дясната ръка на Ертурул. Прякорът ѝ е Сянката. Може би е била там, за да те нарани – каза Али.
„Тя е моята сестра“, мисли си Дуйгу. „Тя не е дошла да ме нарани, а защото се притеснява за мен. Тя не би ме наранила.“
– Трябва да бъдеш внимателна – предупреждава Али. – Този човек се опитва да ти отмъсти и използва това момиче, за да го направи. Тя е млада, но е много опасна. Тъй като са започнали да те следят, трябва незабавно да сложим някой, който да те пази.
– Не! – възразява Дуйгу твърдо. – Мога да се грижа за себе си. Не смей да вземаш решения без мое знание!
– Проследяват те професионални престъпници, Дуйгу! – настоява Али. – Не знаем какви са намеренията им. Защо не искаш защита?
, мисли си Дуйгу.
– Защо мълчиш? – настоява Али. – Отговори ми!
– Мълча, защото няма какво да кажа. Нима трябва да се страхувам от едно момиче и да искам защита? Мога да се грижа за себе си!
Али въздъхва тежко.
– Дуйгу, ти не познаваш тези хора – възразява комисарят. – Те са безмилостни, израснали са в подземния свят, сред тъмните улици. Извършвали са най-лошите деяния, за да оцелеят. Не знаеш как да се справиш с тях. Имаше нужда от защита.
– Казах ти, че не искам! – отсича тя.
– Съжалявам, но нямаш избор!
– Стига, комисар Али! – прекъсва ги рязко Вълкан, който току-що е влязъл в стаята. – Защо настояваш, въпреки че Дуйгу ясно казва, че не иска?
– Кой си ти, че да ми казваш да не се бъркам? Какво те интересува какво си говорим? .
– Кой съм аз ли? – Волкан се приближава и го гледа право в очите. – Аз съм гаджето на Дуйгу.
На лицето на Али се появява израз на изненада. Дуйгу реагира по подобен начин, но бързо потиска емоциите си, тъй като не иска Али да разбере, че Волкан е излъгал.
Али отправя въпросителен поглед към Дуйгу.
– Да, господин комисар! Това е вярно! – потвърждава тя. – С Волкан наскоро започнахме да се срещаме.
Али объркан отвръща: – Не знаех… съжалявам – и напуска стаята.
Дуйгу иска да изтича след него и да му каже, че това е лъжа, но Волкан я спира.
–Дуйгу, разсъждавай логично – убеждава я Волкан. –Не позволявай на чувствата ти да надделеят над здравия ти разум.
– Волкан, защо каза това? Защо излъга?
– За да те защитя. Ако Али разбере истината, ще открие Ясемин и ще я арестува. Това ли искаш?
– Не… прав си – признава Дуйгу и сяда на бюрото си. Една сълза се стича по бузата ѝ.– Така е по-добре.
Съсипан, Али решава да се откаже от по-нататъшното разследване на случая с гангстера Ертурул. Той хвърля часовника, подарен му от Дуйгу, в морето.
В същото време Ертурул казва на Ясемин, че сестра ѝ Дуйгу иска да ѝ прехвърли вината, за онзи мъж, който тя е видяла застрелянав парка.
Очите на Ясемин пламват.
– Сега разбирам защо полицията охранява къщата ѝ! – изрича тя през зъби. – Тя иска да ме хване.
– Ти какво ще им позволиш ли да те хванат? – пита Ертурул. – Те те изхвърлиха от живота си – припомня ѝ той.
– Никога няма да се случи това, братко! – отсича Ясемин. – Никога!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
