Лицето на Хюнкяр пребледнява. Без да губи и миг, тя хуква към къщата на Шермин. Зюлейха също чува новината и със свито сърце тръгва след нея.
– Демир, не! – крещи Хюнкяр, докато тича към двамата мъже.
Демир обръща глава към нея и крещи:
– Мамо, не смей да се приближаваш!
Хюнкяр се изправя между него и Йълмаз, поглежда сина си в очите и го моли:
– Недей, синко… не прави това!
В този миг пристига и Зюлейха, а зад нея започват да се събират всички от чифлика, привлечени от крясъците и суматохата.
Камерата ни показва как автомобилът на Фекели приближава чифлика на Яман. Четин е зад волана, а лицето на Фекели е мрачно.
– Не се тревожи, Зюлейха. Аз съм обещал – няма да натисна спусъка пръв. Няма да оставя детето ти сираче – казва Йълмаз като гледа към Демир и Зюлейха, която е до него.
– Не произнасяй името на жена ми! – крещи Демир.
– Жена ти ли?! – Йълмаз се засмива горчиво. – Ти осъзнаваш ли, че за да защитя честта ѝ, стрелях по човек?! Но не се притеснявай… Темата „Зюлейха“ е затворена. Аз вече нямам работа с нея! Моята работа е с теб! Ти предаде доверието ми! Независимо че ти казах, че Зюлейха е моя жена, ти се ожени за нея!
– Синко, моля те, върви си! – обръща се Хункяр към Йълмаз.
Йълмаз я поглежда с изненада.
– Синко? Какво става, г-жо Хюнкяр? – пита той с насмешка. – Да не би да се страхувате, че ще застрелям сина ви? Но чуйте ме добре – това е моят имот! Ако не искате да ме гледате, вие ще си тръгнете!
Хюнкяр е изненадана от думите му.
– Как така твой?! – пита тя невярващо.
– И къщата, и земята – всичко е мое! – заявява Йълмаз.
– Йълмаз, моля те, върви си! – умолява го Зюлейха със сълзи в очите.
– Не се притеснявай. Няма да стрелям пръв. Ако не искате да ме гледате, вие ще си тръгнете от тук! – заявява Йълмаз.
