Аадя търси снимка на Анупама, потънала в спомени от детството си. Тя си спомня последния път, когато Анупама ѝ е помогнала, и твърди, че Анупама винаги се е отнасяла към нея като към осиновено дете. Аадя обвинява Анупама, че е наранила Ануж, въпреки дълбоката им любов към нея. Когато Ануж се опитва да влезе в стаята, Шрути го спира. Аадя признава, че е изхвърлила всички снимки и спомени на Анупама, но е запазила една като напомняне колко много я е мразила. Тя вярва, че Анупама се е върнала само защото не е могла да понесе да види Ануж щастлив, и се заклева никога да не я допусне обратно в живота си. Притеснена, Аадя се разплаква и заспива, оставяйки Ануж неспокоен и загрижен.
Междувременно Анупама мисли за Аадя и чувства необяснима връзка с нея. Викрам пита Анупама за случилото се в полицейския участък. Тя споделя мислите си и възхвалява страната, а Викрам се съгласява с чувствата ѝ. Когато Анупама пита защо водата е по-скъпа от храната, Викрам ѝ предлага да използва обществена вода. След това Анупама връща останалите пари, които е взела назаем от него.
Любопитен, Викрам пита защо Анупама не е използвала обществения транспорт. Тя обяснява ползите от ходенето пеша, а Викрам хвали нейния масала чай. Той ѝ разказва за един мъж, Ануж, който никога не се усмихва. Анупама предполага, че този човек може би крие болка зад гнева си. Когато Викрам споменава, че иска гуджарати кухня, Анупама се чуди защо ресторантът не я предлага. Мъж наблизо се шегува, че Яшпал избягва гуджаратските ястия, защото приятелката му, която може би е била гуджаратка, го е напуснала. Анупама деликатно им напомня да не се подиграват с разбитото сърце на някого.
