Яман и Сехер не могат да понесат дори миг да бъдат разделени и любовта им става още по-силна. Междувременно Зухал, обзета от ревност, планира да се отърве от Сехер веднъж завинаги. Вижте какво ще се случи в епизод 448 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 15 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 447 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 14 януари 2025 по NOVA.
Яман и Сехер не могат да понесат дори миг да бъдат разделени и любовта им става още по-силна.
Междувременно Зухал, обзета от ревност, планира да се отърве от Сехер веднъж завинаги.
Дали мрачните ѝ намерения ще се осъществят?
Сехер решава да изненада Яман и тръгва с Дженгер към летището, за да се сбогува с него още веднъж.
В същото време, докато пътува към летището, Яман не спира да мисли за Сехер. Влюбеното му сърце не издържа и той решава да се върне, защото усеща болезнената липса на любимата си.
– Батко Дженгер, ще успеем, нали? – пита притеснено Сехер, вперила поглед в пътя пред тях.
– Не се тревожете, ще успеем – отвръща Дженгер с увереност, опитвайки се да я успокои.
Изведнъж Сехер посочва към насрещното платно, а очите ѝ блестят от изненада.
– Батко Дженгер, това не е ли колата на Яман? – пита тя развълнувано.
Дженгер рязко спира. В същия миг и колата на Яман намалява скорост и спира от другата страна на пътя.
Яман излиза от автомобила с решителна крачка, а Сехер мигновено се втурва към него.
Двамата се прегръщат на средата на пътя, сякаш не са се виждали цяла вечност. В този момент светът около тях сякаш спира – само те съществуват и силата на тяхната любов.
Хванати за ръце и не откъсващи поглед един от друг, те се прибират у дома.
Влюбените не забелязват тъмната сянка, която ги следи – Зухал. Тя стои зад колоната и наблюдава със затаен дъх сцената, която за нея е като нож в сърцето. Очите ѝ потъмняват от злоба, а ръцете ѝ се свиват в юмруци.
Последните събития я довеждат до ръба на безумието. Побесняла Зухал се връща в стаята си.
– Не! Аз не мога да живея без Яман! Не мога! – крещи Зухал и започва да хвърля предмети из стаята. – Не мога без него! Аз няма да живея така!
Тя изсипва шепа хапчета върху ръката си, приближава ги до устата си, но в последния момент се спира и яростно ги хвърля към стената.
– Защо трябва да умра? – крещи Зухал. – Защо тя трябва да е тази, която да остане жива? Тя не заслужава това! Сехер трябва да умре!
Зухал се обръща рязко към огледалото и се вглежда в отражението си. Очите ѝ светят от мрачна решимост, а по устните ѝ пробягва горчива усмивка.
– Не аз ще загубя, а тя – прошепва тя с леден глас. – Тя ще напусне това имение завинаги… Ще изчезне от живота на Яман. Всичко ще свърши утре. Сехер ще изчезне от лицето на земята! – думите ѝ звучат като зловещо обещание, което отеква в разхвърляната стая.
Сцената се изпълва с напрежение – Зухал вече е направи своя избор, а бурята тепърва предстои.
Действието прескача на следващата сутрин.
Яман е готов да излиза, но преди това се спира до Сехер и я прегръща нежно, сякаш не може да ѝ се насити.
– На мен така ми провървя! – прошепва той с топлина в гласа си. – Всяка сутрин, когато се събуждам, виждам тази красота пред себе си. Всеки ден се влюбвам отново и отново в теб!
– Не ме смущавай така – моли го Сехер, като свежда поглед и поруменява от думите му.
– Това не го казвам аз, а сърцето ми, което бие за теб – обяснява Яман и внимателно разпуска вързаната ѝ на кок коса. Тъмните ѝ кичури се спускат като копринени вълни по раменете ѝ. – Така е по-добре – добавя той, загледан в нея с възхищение.
Сехер леко се усмихва, но притеснено казва:
– Вчера ти не замина за съвещанието… Надявам се, че работите ти са наред. Чувствам се неловко, че се върна заради мен.
– Нищо на света не може да бъде по-важно от теб – заявява Яман уверено и обгръща лицето ѝ с ръце. – В живота има моменти, когато просто трябва да бъдеш с любимия си човек, независимо от всичко.
Сехер прехапва устни от смущение и леко го побутва.
– Хайде, да вървим на закуска. Всички ни чакат – предлага тя с усмивка и тръгва към вратата.
Но Яман я изпреварва и затваря вратата пред нея, предизвиквайки изненаданото ѝ ахване.
– Какво правиш? Ще дойдат да ни повикат! – казва притеснена Сехер.
– Какво да направя? – прошепва Яман с лека усмивка и приближава лицето си до нейното. – Не мога да се разделя с теб. Толкова ли е важна закуската? Може и да минем без нея.
Сехер го поглежда с укор, но не може да сдържи смеха си.
В този момент телефонът на Яман звъни, нарушавайки интимния миг. Той въздъхва и поглежда екрана.
– Както винаги – Недим! – промърморва Яман с усмивка, след което отговаря: – Кажи, Недим!
Гласът на Недим звучи напрегнато.
– Хубаво ще е, ако дойдеш в компанията. Заради отмененото съвещание имаме проблеми – обяснява Недим.
– Добре, не се притеснявай. След закуска ще дойда – отвръща Яман.
– Ще е добре, ако побързаш – добавя Недим с нотка загриженост.
В този момент на вратата се чува леко почукване, последвано от веселия глас на Юсуф:
– Лельо Сехер, чичо Яман! Всички ви чакат за закуска!
Яман и Сехер се споглеждат и избухват в смях. Сехер отваря вратата и вижда Юсуф с широка усмивка на лицето.
– Ето ни! Идваме веднага – казва тя и леко погалва племенника си по косата.
Яман въздъхва примирено и взема ръката на Сехер в своята.
– Добре тогава, да слизаме – казва той и целува ръката ѝ.
Действието се пренася в стаята на Зухал. Тя стои на колене, облегната на разхвърляното легло, с разпусната коса и подпухнали от сълзи очи. Болката и гневът разкъсват душата ѝ.
– Яман… аз съм тази, която ти подхожда, а не тази селянка! – хлипа тя, забивайки пръсти в чаршафа. – Аз те обичам… и много скоро ще го разбереш! Яман, какво ли не направих заради теб… Отказах се от живота си! Убих сестра си заради теб! Сътрудничих си с тази змия Джанан… И всичко това – защото те обичам! Ти ще ме обикнеш! Ще обичаш мен, а не тази глупачка! Днес всичко ще приключи! – прошепва тя като заклинание. – Сехер няма да бъде в живота ти! Аз ще я махна оттук завинаги… И тогава ще останем само аз и ти… Ще ме обикнеш! Аз толкова силно те обичам, че съм готова да стана убийца!
Очите ѝ пламтят от зловеща решителност, докато промълвява:
– Днес всичко ще свърши!
Зухал си поема дълбоко въздух, преоблича се, а след това слиза в трапезарията с привидно спокойствие.
На закуската атмосферата е изпълнена с топлина и обич. Яман става от масата, готов да тръгва към компанията. Сехер също става и нежно оправя сакото му.
Двамата се гледат влюбено, без да обръщат внимание на другите около тях.
Зухал наблюдава сцената с ревност, която я изгаря отвътре.
В мислите си си представя как тя стои на мястото на Сехер, а Яман ѝ прави комплимент:
– Тази сутрин си невероятно красива… – казва ѝ въображаемият Яман.
Зухал е толкова отнесена, че не чува Адалет, която няколко пъти я попита, дали иска чай.
Сехер поглежда Зухал озадачено.
– Зухал? – обръща се Сехер към Зухал.
Зухал трепва, извадена от унеса си, бързо сменя замисленото си изражението си с усмивка.
– Извинете ме… Просто тази нощ не спах добре – казва тя с привидна невинност и обръща погледа си към Яман. – Яман, благодаря ти още веднъж за дома. Не беше нужно… Ти си толкова внимателен.
Яман отговаря, но погледът му е все още прикован в Сехер.
– Няма защо да ми благодариш – казва той. – Исках да дам своя принос в новия ти живот.
Зухал вътрешно кипи от възмущение и едва сдържа гнева си.
„Новият си живот…, аз ще създам в това имение с теб!“, мисли си Зухал.
Недим отново се обажда на Яман и го моли да побърза, защото не може да кара хората да го чакат.
Сехер изпраща Яман до вратата с нежна усмивка.
– Чакай ме! – казва Яман, докато внимателно хваща ръката ѝ. – Довечера отново ще се видим! Щом свърша с работата, веднага ще се върна при теб. Знаеш ли… може би трябва да отидем за няколко дни двамата на някое спокойно място.
Сехер му се усмихва и поглежда с любов.
– Хубаво би било… Но сега върви, за да не те чакат! – прошепва тя и непринудено го целува.
В този момент камерата ни показва Зухал, която ги наблюдава тайно от площадката на втория етаж.
Очите ѝ горят от ревност, а сърцето ѝ се свива от омраза. Тя се отдръпва и бързо влиза в стаята си.
– Не! Не мога да издържа да гледам това момиченце щастливо! Не мога да гледам как Яман я гледа! Не, не мога да търпя, че той не ме забелязва! Но почакай, г-жо Сехер, аз знам какво да направя с теб!
Тя грабва телефона и набира номер. Зухал се обажда на някой, който е бил задължена на сестра ѝ и му казва, че е време да плати дълга си и му нарежда нещо, но зрителите не разбират какво.
Яман и Сехер си пишат съобщения и си изпращат снимки, неспособни да издържат и миг един без друг.
Скоро в имението е доставен букет червени рози за Сехер. Към него е прикрепена бележка:
„Когато се смущаваш, бузите ти стават червени като рози.“
Сехер взима букета и едва сдържа радостта си. Усеща аромата на цветята и веднага набира Яман.
– Харесваш ли ги? – пита Яман, когато вдига телефона.
– Много! Те са прекрасни! – отвръща Сехер, докосвайки нежно листенцата на розите.
– Не са по-красиви от теб – отговаря той.
Сехер поруменява и се усмихва срамежливо.
– Отново ме смущаваш… Ако продължаваш така, няма да мога да издържа без теб.
– И аз не мога да издържа без теб – отговаря Яман. – Нямам търпение да те видя отново. Щом приключа работа, ще дойда направо при теб.
– С нетърпение очаквам да те видя… – прошепва Сехер и приключва разговора.
Поглежда букета и отново вдишва аромата му, усещайки любовта на Яман във всяко цвете.
Волкан получава телефонно обаждане от сестра си.
– Не можах да ти се обадя, защото бях много зает – оправдава се Волкан. – Но ти много ми липсваш.
– Ти също ми липсваш, батко. Непрекъснато се притеснявам как се справяш сам, какво ядеш и какво пиеш.
–Казах ти, че не съм сам – напомня ѝ Волкан. – До мен е моята приятелка, която много обичам и на която имам доверие.
–Това ли е, за което мисля? – пита тя с нотка на радост и изненада.
– Да! С комисар Дуйгу сме заедно – отвръща Волкан.
– Много се радвам за теб, батко. Поздрави я и ѝ кажи, че сестра ти е много щастлива от това. Тя до теб ли е сега? Мога ли да поговоря с нея за малко?
– Тя не е тук, но ще ѝ кажа да ти се обади.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 25
