Действието прескача на следващата сутрин.
Яман е готов да излиза, но преди това се спира до Сехер и я прегръща нежно, сякаш не може да ѝ се насити.
– На мен така ми провървя! – прошепва той с топлина в гласа си. – Всяка сутрин, когато се събуждам, виждам тази красота пред себе си. Всеки ден се влюбвам отново и отново в теб!
– Не ме смущавай така – моли го Сехер, като свежда поглед и поруменява от думите му.
– Това не го казвам аз, а сърцето ми, което бие за теб – обяснява Яман и внимателно разпуска вързаната ѝ на кок коса. Тъмните ѝ кичури се спускат като копринени вълни по раменете ѝ. – Така е по-добре – добавя той, загледан в нея с възхищение.
Сехер леко се усмихва, но притеснено казва:
– Вчера ти не замина за съвещанието… Надявам се, че работите ти са наред. Чувствам се неловко, че се върна заради мен.
– Нищо на света не може да бъде по-важно от теб – заявява Яман уверено и обгръща лицето ѝ с ръце. – В живота има моменти, когато просто трябва да бъдеш с любимия си човек, независимо от всичко.
Сехер прехапва устни от смущение и леко го побутва.
– Хайде, да вървим на закуска. Всички ни чакат – предлага тя с усмивка и тръгва към вратата.
Но Яман я изпреварва и затваря вратата пред нея, предизвиквайки изненаданото ѝ ахване.
– Какво правиш? Ще дойдат да ни повикат! – казва притеснена Сехер.
– Какво да направя? – прошепва Яман с лека усмивка и приближава лицето си до нейното. – Не мога да се разделя с теб. Толкова ли е важна закуската? Може и да минем без нея.
Сехер го поглежда с укор, но не може да сдържи смеха си.
В този момент телефонът на Яман звъни, нарушавайки интимния миг. Той въздъхва и поглежда екрана.
– Както винаги – Недим! – промърморва Яман с усмивка, след което отговаря: – Кажи, Недим!
Гласът на Недим звучи напрегнато.
– Хубаво ще е, ако дойдеш в компанията. Заради отмененото съвещание имаме проблеми – обяснява Недим.
– Добре, не се притеснявай. След закуска ще дойда – отвръща Яман.
– Ще е добре, ако побързаш – добавя Недим с нотка загриженост.
В този момент на вратата се чува леко почукване, последвано от веселия глас на Юсуф:
– Лельо Сехер, чичо Яман! Всички ви чакат за закуска!
Яман и Сехер се споглеждат и избухват в смях. Сехер отваря вратата и вижда Юсуф с широка усмивка на лицето.
– Ето ни! Идваме веднага – казва тя и леко погалва племенника си по косата.
Яман въздъхва примирено и взема ръката на Сехер в своята.
– Добре тогава, да слизаме – казва той и целува ръката ѝ.