След малко при нея влиза Яман. Сехер е успяла да събере багажа му и започва да му обяснява:
– Сложила съм ти два пуловера, за да не ти е студено. Вечер на пристанището духа студен вятър.
– Да, но това няма значение – отвръща Яман и нежно обгръща ръцете ѝ с длани. – Студено ми е на всяко място, където теб те няма. Само ти можеш да ме стоплиш!
– Веднъж затворих Юсуф в един такъв куфар. Мислиш ли, че и аз мога да се побера в него?
– Бих те взел с мен, ако беше възможно, но не искам да си в такава стресова среда. Срещите ще продължат с часове и не бих могъл да бъда близо до теб.
Сехер въздъхва и с леко треперещи пръсти затваря ципа на куфара.
– Мисля, че съм сложила всичко!
Яман леко поклаща глава и протяга ръка към нощното шкафче. Взема шала ѝ и го поставя внимателно върху дръжката на куфара:
– Не си сложила това. Искам да имам поне частица от теб до себе си.
Настъпва тишина, изпълнена с неизказана тъга. Сехер го поглежда с леко насълзени очи.
Настава време Яман трябва да тръгва, а Сехер отново го прегръща.
– Надявам се да успееш да решиш проблема – казва тя.
Яман я поглежда право в очите и признава с приглушен глас:
– Толкова ми е трудно да те оставя… Как ще минат тези дни и часове без теб?
Сехер се опитва да се усмихне и погалва лицето му:
– Не забравяй да се храниш.
– Знаеш ли, че нищо освен теб не ме интересува? – прошепва Яман.
В този момент телефонът на Яман звъни. На екрана свети името на Недим.
– Аз вече съм тук – казва Недим от другата страна на линията. – Донесох документите. Време е да тръгваме, за да не изпуснем самолета.
– Добре, ей сега ще сляза – отговаря Яман и затваря телефона.
Сехер го поглежда тревожно:
– Може да съм забравила нещо… Да погледнем още веднъж.
– Не се притеснявай, всичко си сложила – успокоява я Яман .
Сехер подава палтото на Яман и му помага да го облече. Двамата отново се прегръщат.
В салона Недим крачи нервно напред-назад.
– В колко е самолетът? – пита Адалет.
– В 22:30 – отговаря Недим и хвърля бърз поглед към часовника си.
В този момент се появява Зухал.
– Зухал, добре че те видях – казва той и пристъпва към нея. – Яман е измислил нещо много хубаво за теб!
– И какво е то? – пита Зухал.
Недим бърка в джоба си и изважда ключове, които проблясват на светлината.
– Яман каза, че след като вече си добре, ще е най-добре да започнеш да се адаптираш към новия си живот. Купил е за теб красив апартамент. Надявам се да ти хареса.
Той подава ключовете на Зухал и добавя:
– До няколко седмици ще можеш да се преместиш в новия си дом. Аз ще бъда до теб по време на преместването, а ако искаш – и след това.
Зухал взема ключовете, но ръката ѝ трепери. Очите ѝ се пълнят със сълзи, докато се опитва да запази самообладание.
– Толкова много ме трогна… – прошепва тя. – Яман е толкова внимателен. Благодаря!
Но вътре в себе си сърцето ѝ крещи от болка. Тя знае, че този жест е знак за края. Осъзнава, че е изгубила завинаги мъжа, когото обича.
Мъката ѝ става още по-непоносима, когато вижда Яман и Сехер, които слизат в хола, хванати за ръце. Двамата излъчват любов един към друг като истински щастливи съпрузи.
Пред къщата със сълзи на очи Сехер си взема довиждане с Яман.
– Пази се – прошепва тя.
Яман се качва в автомобила си, но след секунди се връща. Той ѝ подава шоколад с лешници, който Сехер обожава и казва:
– Това е за да повдигнеш настроението си.
Яман отново силно прегръща съпругата си.
Действието се пренася в стаята на Зухал.
Зухал влиза в стаята си и яростно и захвърля ключовете на леглото.
– Той ме гони… гони ме! – крещи Зухал като слага ръка пред устата си.
В същото време Сехер стои тъжна в двора на имението.
– Г-жо Сехер, ще настинете – казва Дженгер и внимателно я намята с шал.
– Не ми е студено – отвръща тя и поклаща глава. – Но защо не отидох на летището да го изпратя?
Дженгер поглежда часовника си и се усмихва загадъчно.
– Все още не е късно – казва той., а Сехер се усмихва щастлива.
Али чува по радиостанцията съобщение за смъртта на млада жена на име Дуйгу.
Загрижен и притеснен, той се втурва към мястото на инцидента. За щастие се оказва, че жертвата е друга жена със същото име и Дуйгу е в безопасност. Въпреки че си отдъхва, ситуацията го принуждава да се замисли.
Той решава да продължи да разследва гангстера Ертугрул, но тайно от Волкан и Дуйгу.
В полицейското управление Дуйгу забелязва, че часовникът, който подари на Али, липсва на ръката му. На границата да се разплаче, тя се приближава до бюрото му.
– Ние с Волкан всъщност…
– Няма значение. Желая ви щастие – прекъсва я Али.
В този момент Кара подава на Али папка и обяснява:
– Комисар Али, това е материал по делото, свързано с уличния бандит Ертугрул.
– Аз вече не се занимавам с това дело, Кара! – заявява Али. – Дай го на Волкан и Дуйгу.
Волкан веднага взема папката от ръцете на Кара.
– Виждаш ли, Дуйгу? Той вече не се интересува от теб – прошепва Волкан със задоволство. – Най-накрая се отдели от теб.
– Така е… но цената е твърде висока – отвръща Дуйгу тихо, като продължава да гледа към Али с болка в очите.
Малко по-късно Али изпраща съобщение на Кара да му изпрати информацията за Ертугрул по имейл, като изрично подчертава, че Дуйгу и Волкан не трябва да знаят за това.
Междувременно Дуйгу открива, че Али не се е отказал от решението си да я защити.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
