В този момент вратата се отваря, а вътре влиза разследващият полицай.
– Заповядайте, господин полицай – приветства го Орхун и леко кимва.
– Искам да ми разкажете всичко за инцидента – обръща се полицая към Хира.
Хира насочва погледа си към Орхун.
– Хайде! – подканя я Орхун спокойно, но настойчиво.
“Не, не мога да го направя! Причиних ѝ болка… Заради мен тя загуби детето си. Как мога сега да я изпратя в затвора?”, мисли си Хира.
– Слушам ви! – казва полицая.
– Разкажи какво се случи – настоява Орхун за пореден път, този път с напрежение в гласа.
– Беше случайно… – започва Хира. -Г-жа Афифе… чистеше оръжието и без да иска натисна спусъка.
– Кажи истината! – настоява Орхун. – Разкажи нещата, така както се случиха!
– Г-н Орхун, моля, не се месете – прави забележка полицая.
-Г-жа Афифе нямаше лоши намерения… Беше инцидент – повтаря тя, този път по-уверено Хира.
– Защо не казваш истината? – пита Орхун.
– Господин Орхун, излезте! – заповядва полицая.
Орхун хвърля последен поглед към Хира, очите му сякаш я умоляват да спре да се жертва. Хира повтаря казаното до тук.
