На следващата сутрин Йълмаз се качва в колата си, без да забележи нищо необичайно. Потегля към дома на Мюджган с надеждата, че думите му във вестника са я успокоили поне малко и ще успее да възстанови отношенията си с нея. Мюджган обаче е заета – спешно трябва да отиде при пациент извън града. Облича се набързо, но колата ѝ отказва да запали.
Без да се замисли, Йълмаз ѝ предлага своята кола и казва:
– Вземи я. Ще се видим в болницата по-късно и ще разменим колите. А после ще те заведа на вечеря.
Мюджган с благодарност приема и потегля с колата на Йълмаз, без да подозира, че спирачките са повредени.
На една от тесните улици камион е спрял и препречва пътя. Мюджган е принудена да спре за момент. В този миг Зюлейха се появява неочаквано, вижда Мюджган зад волана на колата на Йълмаз и в очите ѝ проблясва решимост. „Това е идеалната възможност“, помисля си тя. Зюлейха се приближава и без да чака покана, сяда на предната седалка.
– Какво правите? – изумено пита Мюджган.
– Искам да поговорим – отговаря Зюлейха с твърд глас.
– Бързам. Имам пациент извън града – опитва се да приключи разговора Мюджган.
– Ще говорим по пътя – настоява Зюлейха.
Мюджган въздиша дълбоко и отбелязва:
– Г-жо Зюлейха, ние с вас нямаме за какво да говорим!
Камионът междувременно освобождава пътя, принуждавайки Мюджган да потегли, за да не блокира движението.
Колата вече е извън града и лети по шосето. Никоя от двете жени не забелязва тънката следа от спирачна течност, която оставя колата след себе си.
– Не ви ли е любопитно какво искам да ви кажа? – настоява Зюлейха.
– Не. Нямам никакво желание да слушам – отсича Мюджган. – Каквото и да е било между вас и Йълмаз, то е останало в миналото. И честно казано, мен не ме интересува.
Тонът ѝ е рязък, но гласът ѝ леко трепери от напрежение. Ускорението на колата става все по-силно, а скоростомерът се покачва стремглаво.
Изведнъж Мюджган натиска педала на спирачките, но нищо не се случва. Паниката се плъзва по лицето ѝ.
– Спирачките… не работят! – извиква тя ужасено.
– Къде е ръчната спирачка? – пита ужасена Зюлейха.
– Това не е моята кола, не знам – отговаря паникьосана Мюжгян.
Колата се носи по пътя с бясна скорост, а пред тях се появява друг автомобил. Мюджган стиска волана, опитвайки се да избегне сблъсъка. Двете жени крещят, обхванати от страх, докато колата неудържимо се приближава към тях…
Ще се спасят ли? Какво ще се случи? Ще разберем много скоро…
