Зухал се отправя към гората. Следвайки указанията на навигацията, тя стига до място, където Джамал ѝ казва, че е заровил тялото на Сехер, но Зухал е изненадана, защото вижда пред себе си празен гроб.
–Този гроб е празен – обажда се тя на Джамал. –Къде си?
– Ние сме тук – чува Зухал гласа на Яман зад гърба си.
Зухал замръзва на място. Бавно се обръща и на няколко метра от нея вижда… Яман и Сехер! Сехер е жива и невредима! Очите на Зухал се разширяват от ужас. Пистолетът, който трябваше да сложи край на живота на Сехер, сега е в ръцете на Недим, който също така и държи мъжът, който Зухал нае, за да убие Сехер.
Зухал е напълно объркана, шокът я парализира.
– Аз… аз… – заеква тя, неспособна да намери думи. Очите ѝ се стрелкат между Сехер и Яман. – Ти… ти си жива! Как е възможно това?
Яман пристъпва напред, а в погледа му бушува ярост.
– Да, жива е! – изръмжава той през стиснати зъби. – Благодарение на Чичек.
Зухал примига, сякаш се надява всичко това да е кошмар. Но не е. Оказва се, че Чичек е подслушала разговора ѝ с Джемал и е съобщила всичко на Яман. Без да губи време, Яман е пристигнал в гората навреме и е обезвредил Джемал, преди да е успял да натисне спусъка.
– Яман, аз… – опитва се Зухал да каже нещо, но гласът ѝ звучи слабо и безпомощно.
– С теб е свършено! Край! – крещи Яман и пристъпва по-близо към нея. Погледът му е леден, безмилостен. Той сочи към празния гроб. – Взех те под покрива си, простих ти всичко, което направи. Повярвах, че си се променила… но ти само чакаше удобен момент, за да нанесеш удар на семейството ми! Какво сега? Да те погреба ли в този гроб, който ти накара да изкопаят за Сехер?
Думите му пронизват Зухал като нож. Тя отстъпва назад, но краката ѝ треперят. Умът ѝ трескаво търси изход, но не намира такъв.
Как ще постъпи Яман, остава загадка, която след няколко часа ще разплетем!
