Кенан се връща в кантората, а Шебнем го пита дали е убедил Мерием да не заминава. Кенан отговаря, че Мерием е категорично решила да заминат за селото.
– Нищо не мога да разбера! Така внезапно… и то за село! Не ми го побира умът! Дали да не говоря и аз с нея? – чуди се Шебнем.
– Не ми се вярва да има смисъл – отвръща Кенан и излиза от стаята.
– Мерием е жена, която добре знае какво прави, Шебнем! Затова не трябва да ѝ се бъркате, след като е взела решение! И не занимавай Кенан с такива неща, нали знаеш, че скоро ще се оженим! – казва Харика с доволна усмивка.
Кенан намира изход от ситуацията, в която е изпаднала Мерием. Той ѝ се обажда, за да се видят. Двамата се срещат, и Кенан казва на Мерием, че е намерил къща, която могат да наемат, за да останат в квартала. Освен това я уверява, че ще намери решение и за проблема с лихваря.
– Изключено! Вече говорихме! Твърдо съм решила – заминаваме! Искам да стане така! – заявява Мерием.
Камерата показва Вуслат, която слуша разговора им отдалеч.
Кенан, ядосан, пита Мерием защо поне веднъж не се опитва да се бори. Защо винаги избира най-лесния начин?
– Лесно ли ми е да замина? – пита тя с разтреперан глас.
– Според теб трудно ли е да заминеш? – пита Кенан – Не воюваш, не се бориш, не полагаш усилия! Кое е толкова трудно – да се предадеш пред всяка трудност ли? Нищо подобно! Най-лесно е да заминеш и да се спасиш от всичко!
– Не воюваш, не се бориш, не полагаш усилия! Кое е толкова трудно – да се предадеш пред всяка трудност ли? Нищо подобно! Най-лесно е да заминеш и да се спасиш от всичко!И сега е така, не е по-желание, а по принуда! Няма да ти доказвам обратното!
Мерием си тръгва. Кенан също. Вуслат догонва брат си и му признава, че е видяла, че говорят с Мерием и го пита за какво са се карали. Кенан ѝ обяснява какво се е случило и защо Мерием е принудена да напусне квартала.
