Зухал влиза във всекидневната, където е Сехер пие кафе. Спира погледа си върху ваза с цветя и казва:
– О, какви прекрасни рози. От Яман ли са? – пита тя с престорено възхищение. – Ти си истинска късметлийка. Трябва да благодариш на Бога, че имаш такъв мъж до себе си.
– И двамата сме благодарни на Бога, че имаме един друг – отговаря Сехер с усмивка.
– Разбира се, скъпа моя – потвърждава Зухал, сядайки до нея на дивана. – Вие преодоляхте толкова големи препятствия… и сега трябва да се радвате на щастието си. Със сигурност бихте искали да се отпуснете и да прекарате известно време само двамата. В имението винаги има толкова хора… трудно е да се усамотите напълно. Но… знаеш ли, хрумна ми нещо. Може би трябва да изненадаш Яман и да го заведеш на някое спокойно място. – Очите на Зухал блестят, докато добавя с усмивка: – Имам приятели, които притежават фантастичен хотел в гората. Тихо, красиво, уютно… същински рай. Ако искаш да изненадаш Яман, мога да те свържа с тях.
– Всъщност… това не е лоша идея – казва замислено Сехер.
– Можеш да отидеш още днес и да видиш мястото лично. Снимките в интернет никога не показват истинската му красота.
– Добре, ще го разгледам и ако ми хареса, ще направя резервация.
Зухал пляска с ръце, преструвайки се на развълнувана.
– Чудесно! Ще се обадя на приятеля си веднага, за да те посрещне. С удоволствие бих те закарала сама, но имам среща в болницата. Както ти казах, хотелът е изключителен и собствениците ще ви очароват. Уверена съм, че ще си прекарате прекрасно.
– Много ти благодаря, Зухал. Такава почивка ще се отрази добре и на мен, и на Яман.
Зухал се усмихва широко, но зад усмивката ѝ се крие нещо далеч по-коварно.
– Няма защо, скъпа моя. Вие двамата заслужавате да си починете насаме сред природата. – преструва се Зухал, че много се радва за тях. – Хайде, ходи и се приготви, а аз ще се обадя през това време на приятеля си!
