Епизод 144: Орхун е при майстор Якуб и нервно обикаля напред-назад в работилницата му.
– След като мълчиш, значи си ѝ казал – казва майсторът. – Сега ти остава да мълчиш и да чакаш.
Орхун спира за миг, сякаш думите на Якуб го пронизват, но не отговаря. Майсторът става бавно, взема едно парче дърво от полицата и се приближава до него.
– Вземи, сине! – казва той, като му подава дървото, на което е издълбана пеперуда.
Орхун поглежда изненадано и едновременно объркано. Якуб се усмихва леко, сякаш чете мислите му.
– Учуди се, че ти казах “сине”? Но ти сега не си Демирханлъ. Сега си просто Орхун.
Орхун продължава да мълчи.
– Хайде, ела с мен – подканя го Якуб.
В същото време в имението Нуршах влиза в стаята на Хира.
– Как е раната? – пита тя, но веднага се поправя. – Що за въпрос ти зададох, сигурно те боли.
Хваща ръката на Хира с нежност, а в гласа ѝ се усеща искрено съчувствие.
– След всичко, което се случи, нали знаеш, че не повярвах? Не повярвах дори за секунда, че си го направила. И батко знаеше, че си невинна. Никога не се отказа от теб. Винаги те защитаваше, дори когато всички бяха срещу него. Аз също знаех, че ще докаже невинността ти.Това, което преживя… това, което направи мама… – продължава Нуршах. – Е ужасно. Но не си сама. Аз съм тук. Али също. И най-вече – батко. Запомни това. Но може би когато всичко това приключи до нас остават хората, които ни подкрепят, те са най-важни, никой и нищо друго няма значение.
Действието се пренася пред работилницата на майстор Якуб. Той стои пред огъня, който е разпалил в един варел. Пламъците танцуват в тъмнината, хвърляйки отблясъци по лицата им. Якуб се обръща към Орхун, който държи дървеното парче с пеперудата в ръцете си.
– Този огън не гори напразно! – казва майсторът с твърд глас. – Не го дръж в ръцете си повече. Време е да го хвърлиш в огъня. Не чакай! Вече е време!
Орхун поглежда Якуб, а след това парчето дърво, което сякаш тежи все повече с всяка изминала секунда. Пеперудата, издълбана върху него, сякаш оживява под проблясъците на огъня. За миг той се колебае, но после става решителен. Бавно, с дълбока въздишка, Орхун хвърля дървото в огъня. Пламъците го поглъщат почти мигновено.
– Гледаш как гори огънят и как помита всичко – казва Якуб, докато наблюдава пламъците. – Но дали един огън може да унищожи всичко? – Той поглежда Орхун, потупва го по рамото и се прибира в работилницата си.
Орхун се замисля за миг, след което го последва мълчаливо. Якуб взема ново парче дърво и го подава на Орхун.
– Това е другата част от парчето, което току-що хвърли. От същото дърво е. Гори само един огън – казва той и се спира за миг, сякаш премисля следващите си думи. – Един огън може да превърне нещата в пепел, но не може да изгори всичко наведнъж. Огънят не гори навсякъде. Гасне на едно място и започва на друго. Мислиш, че цялото дърво е изгоряло, но това е само малка част от него.
Якуб прави крачка напред и се вглежда в Орхун.
– Ти издяла това парче. Дълго време му даваше форма и дори не се замисли. Може би си оформил грешното парче, а може би е започнало да гори, когато си го взел в ръце. Затова се е съпротивлявало. Не може да поеме форма. Съдбата му е била да се превърне в пепел. Знаеш ли, понякога трябва всичко да се изпепели. Огънят пречиства. Прави място за ново начало. Не съм ли прав?
Орхун взема дървеното парче и го поглажда с ръка, усещайки текстурата му, но не казва нищо.
В имението, Хира стои замислена пред прозореца. Тя въздиша дълбоко, сякаш иска да се освободи от натрупаното напрежение. После взема завивките на Орхун и старателно оправя дивана, на който той обикновено спи. Налива чаша вода и сяда на леглото, сключила ръце в скута си. Както всяка вечер, тя го чака да се прибере.
В същото време Орхун прекарва вечерта с мислите си на една пейка в парка.
