Вечерята е в разгара си, а масата е отрупана с вкусни ястия. Семейството се наслаждава на храната, докато разговорите преминават от една тема към друга.
Сьонмез, с искрен интерес, насочва темата към бременната си внучка.
– Дога, ходихте ли на лекар? Как е бебето?
– Бебето е добре – отговаря тя с ентусиазъм. – А скоро ще отидем на преглед, за да разберем пола му. Толкова се вълнувам!
Настъпва кратко мълчание, което Къвълджъм използва, за да обърне вниманието към Нурсема.
– Нурсема, разбрах от Алев, че участваш в изложба. Поздравления!
– Браво, Нурсема! – включва се Алев с искрено одобрение. – Подкрепям те напълно!
– Благодаря – отвръща срамежливо Нурсема.
В този момент Пембе не пропуска да изрази своето неодобрение.
– Истината е, че на нас това не ни харесва – казва тя хладно.
– Защо? – пита Алев с нотка на предизвикателство в гласа си.
Сьонмез, усещайки накъде отива разговорът, се опитва дискретно да ритне дъщеря си под масата, за да я накара да спре, но вместо това уцелва крака на Абдулах. Той подскача от изненада.
– Извинявайте, май ви настъпих – казва притеснено Сьонмез.
– Няма нищо – отвръща Абдулах.
– Просто не виждам смисъл Нурсема да прави изложба в непозната галерия, когато може да го направи у нас в хотела – обяснява Пембе. – Аз не го одобрявам, но баща ѝ разреши.
Къвълджъм се обръща към Нурсема с мек и окуражаващ тон:
– А ти какво мислиш за това, Нурсема?
– Дай Боже да не се изложа – казва тя
– Няма да се изложиш! – уверява я Алев.
Къвълджъм се усмихва и добавя:
– Надяваме се всичко да мине чудесно, и ти да станеш известна художничка, да пътешестваш по света.
– Дай Боже – отвръща Нурсема тихо.
– Дай Боже всички първо да имат хубаво семейство – казва Пембе с леко назидателен тон.
– На мен това не ми трябва – намесва се Алев, отпивайки от чашата си.
– Ти си против брака, така ли? – пита я с интерес Пембе.
– Алев просто има предвид, че в наше време е трудно да се намери надежден човек – обяснява Къвълджъм, опитвайки се да смекчи ситуацията. – Освен това мъжете често обичат жените да зависят от тях, а не тези, които уверено стоят на краката си.
– Точно така! Те се страхуват от силните жени! – добавя Алев с плам.
– Аз също искам да добавя нещо – намесва се Йомер. – Не сте прави.
– Не, ние не говорим за теб – уточнява Къвълджъм. – Просто обобщаваме.
– Аз също смятам да обобщя – казва Йомер. – Мъжете не се страхуват от силните жени. Но понякога жените не използват силата си по правилния начин.
– Виж ти! – отвръща Къвълджъм.
– Повечето мъже искат да се чувстват значими – продължава Йомер. – Затова искат жените да имат нужда от тях.
– Добре казано, зетко! – възкликва Алев с широка усмивка.
Всички се изненадват от обръщението, което Алев използва.
– Извинявайте, но Йомер, нали вие сте чичо? – уточнява Алев. – Чичо, снаха, зет, сват… постоянно ги бъркам.
Сьонмез се засмива и поклаща глава:
– Такава е нашата Алев, казва всичко, което си иска.
– Мама винаги се притеснява от мен – отбелязва Алев, хвърляйки игрив поглед към Пембе.
Нилай изненадващо се обръща към Къвълджъм:
– Г-жо Къвълджъм, вие ще дойдете утре, нали?
Къвълджъм вдига поглед с изненадано изражение.
– Къде? – пита тя
– Вашият съпруг и Фатих са станали съдружници. За това говоря – уточнява Нилай с усмивка, която не крие любопитството ѝ.
– Бившият ми съпруг – коригира я Къвълджъм с хладна учтивост, без да се поддава на провокацията.
– Наистина ли? – пита Къвълджъм като поглежда към Дога.
– Мамо, аз ти разказах – отговаря Дога.
Фатих, който долавя напрежението, решава да се включи, за да обясни:
– Да, купихме малък бутиков хотел. Надявам се да бъде успешен.
– Да, говорихме с Дога за това, но честно казано, не го приех насериозно. Успех, Фатих! – казва Къвълджъм.
– Много благодаря! – отговаря Фатих. – Надявам се всички да дойдете на откриването. Ще се радвам да ви видя там.
В този момент Сьонмез, която явно иска да разведри атмосферата, предлага:
– Хайде сега да подарим подаръците! Чимен, Метехан, донесете ги!
Абдулах повдига ръка в знак на отказ.
– Не трябваше да се притеснявате. Ние нищо не сме подготвили и не сме донесли. Знаете, че не празнуваме Нова година.
– А ние празнуваме Нова година! – отвръща с лека нотка на предизвикателство Сьонмез. – Купуваме си малки подаръци и си ги подаряваме. Да подаряваш не е грях, нали?
Абдулах отвръща с премерен тон:
– Да, но може би би било по-добре да си подаряваме подаръци през другите дни.
Сьонмез не обръща внимание на възражението му и се провиква отново:
– Носете ги, деца!
Метехан и Чимен влизат с малки красиво опаковани пакети и започват да ги раздават на всички около масата.
Един по един всички получават своите подаръци. Въпреки лекото напрежение създало се, заради различните обичаи, обстановката се разведрява. Лицата на присъстващите се озаряват от усмивки, докато разопаковат подаръците.
