Действието се пренася в къщата на Мерием. Нефес, сияеща от радост, казва на майка си, че приятелите ѝ много се зарадвали като им казала, че няма да се местят.Точно в този момент на вратата се звъни. Мерием отива да отвори. Очите ѝ се разширяват от изненада, когато вижда Хира на прага.
Мерием вижда на няколко метра от къщата им Орхун, който седи замислен в колата си.
– Хира, добре ли си? – пита Мерием с притеснение, забелязвайки сълзите на лицето ѝ.
– Извини ме, Мерием, че дойдох без предупреждение – казва Хира плачейки.
– Какво говориш? Хайде, заповядай! – кани я Мерием, нежно хващайки я за ръката. – А г-н Орхун?
Хира хвърля кратък поглед към него и отвръща тихо:
– Само ме докара. Ще си тръгне.
Хира влиза в къщата, а Мерием се обръща към Орхун и му кимва в знак на поздрав. Той кимва мълчаливо в отговор.
Хира влиза, а Мерием поглежда към Орхун и му кима с глава в знак на поздрав, той също ѝ кима.
От хола се чува гласът на Асие:
– Мерием, кой е, мила?
Когато вижда Хира, лицето ѝ се променя. Очите ѝ се спират на облеклото ѝ, но Мерием веднага я успокоява:
– Хира, мамо, говорила съм ти за нея.
– Заповядай, седни! – усмихва се Асие, сочейки дивана.
Трите сядат в хола, но миг по-късно Рашид се появява от кухнята, ръфайки парче хляб.
– Що за работа! Ям сух хляб като мишка!
– Кой е това? – пита Рашид като вижда Хира.
– Моя приятелка – отговаря Мерием.
– Приятелка? И си я довела вкъщи? Само ѝ погледни облеклото! Приятелка, а аз не съм чувал за нея!
Асие му прави знак да млъкне, но Рашид продължава с раздразнение:
– Каква приятелка? Подигравате ли се с мен? Аз познавам всичките ѝ приятелки! Защо не съм я виждал досега?
Хира се изправя притеснена. Мерием я моли да отидат в стаята ѝ.
