Пембе и Абдулах остават сами. Абдулах обяснява на жена си, че е бил против покупката на хотела, но не може да унижи сина си. Пембе е уверена, че инвестиция в хотел е повлияна от бащата на Дога. Абдулах е съгласен с нея и добавя:
– Нашият син е неразумен, това е! След като иска собствен бизнес, добре, но фалира ли, ще бъде сам! След като иска да се отдали, ще си поеме отговорността, няма да разчита на мен за помощ!
– Нилай отново ще размъти водата, ще се спречка с Дога – предполага Пембе.
– Какво да направим, Пембе, да купим хотел и на Мустафа ли? – пита Абдулах саркастично, поглеждайки я с недоволство.
– Ами, добре би било, и той ще има занимание.- отговаря напълно сериозна Пембе.
– Милостиви Боже, ще ми скъсаш нервите! Единият е направил грешка, да поощрим и другия да направи.
– За да не страда – отвръща Пембе.
– На мен се караш, но ти ги делиш – прекъсна я Абдулах с обвинителен тон. – Приоритетът ти е Мустафа! Престани да го защитаваш, той вече не е дете!
– Остави синовете, но Нурсема ме притеснява – въздъхва Пембе, сменяйки темата. – Нейните връстнички вече имат деца, а тя лети в облаците. Изложба ще прави!
– Нали г-жа Есма щеше да идва? – пита Абдулах.
– Дойде, хареса я, но нашата е темерут и нито един път не се усмихна – обяснява Пембе.
– Чакай, не бързай!
– Да не бързам ли? Нурсема живее в мечтите си. В изложба ще участва… – казва го с ирония Пембе.
– Остави я на мира! Нищо лошо не прави! – смъмря я Абдулах.
– Да, нищо лошо не прави, но това са ненужни работи!
