Действието се пренася в кафенето.
– Така и така сме се събрали всички заедно, нека поговорим за развода! – предлага Йомер. – Йомер, недей да говориш пред детето! – отвръща Леман с укор.– Мамо, аз знам за всичко и всичко разбирам – намесва се Метехан.
Леман се опитва да успокои сина си, като го погалва по ръката.
– Не се разстройвай, синко, недей да тъжиш.
Метехан обаче отдръпва ръката си.
– Мамо, моля те, престани да правиш цирк!– Метехан вече е голям. Скоро ще стане на 18. – отбелязва Йомер. – Той знае, че ще се разведем, и мисля, че с това няма никакъв проблем.
Леман въздъхва драматично.
– Всички деца след развода имат проблеми. Ще му остане травма.– Аз нямам травма – заявява Метехан категорично. – Мамо, ти толкова дълго живееше отделно от нас!
Леман поклаща глава с тъжно изражение.
– Боже, бедничкият… Той всичко отрича. Той просто няма избор.
Йомер въздъхва, губейки търпение.
– И така, какво решаваме?– Нищо! Защото аз не искам да се развеждам! – заявява Леман. – В нашия род не е имало разводи и няма да има! Ти си живей както искаш, а аз ще търпя!
Йомер стяга челюстта си, видимо раздразнен.
– Леман, аз не искам повече да живея така! Разбери най-накрая!– Аз казах каквото имам да кажа!– отвръща Леман като започва нервно да бърка чая си.
След малко Метехан тръгва за училище, а Йомер плаща сметката и казва на Леман, че и той трябва да върви, че закъснява. Йомер любезно я пита, дали има с какво да се прибере.
Леман му казва, че е с шофьора си.
След като Йомер се отдалечава Леман си мисли: -Казва, че не обича, а го е грижа за мен. Следващият път ще дойда с такси, за да ме закара. (Тази жена явно не е добре психечески!)
