Леман, официалната съпруга на Йомер, продължава да се опитва да спаси брака си. След неочакваното посещение в дома на мъжа си и разговора в кафенето, Леман решава да се види с Абдулах. Налага ѝ се да го изчака, защото той все още не е дошъл в компанията.
Асистентът на Абдулах го посреща на входа и го уведомява, че г-жа Леман е дошла, за да се срещне с него. Абдулах пита дали Йомер знае. Асистентът отговаря, че Леман не иска Йомер да разбере за срещата им.
Абдулах влиза в кабинета си и поздравява Леман.
– Добро утро, батко – поздравява Леман с усмивка.
– Как си? Изглеждаш добре! – казва Абдулах.
– Какво да ти кажа… Можеше и да е по-лошо, но благодаря и за това – отговаря уклончиво Леман. – Днес закусвах с мъжа си и сина си.
– Това е хубаво – отвръща Абдулах.
– Не, не е толкова хубаво! Йомер отново започна да говори за развод. Не знам за кой път! И то пред сина ни!
Абдулах въздъхва и поклаща глава.
– Разбирам, че не ти е приятно, но аз не искам да се бъркам. Ти си ми като дъщеря, а Йомер ми е брат. Сама разбираш, че не мога да избера страна.
– Знам – казва Леман, гласът ѝ омеква. – Но след като съм ти като дъщеря, поговори с Йомер! Моля те, помоли го да опази семейството си!
Абдулах свива вежди.
– Мислиш ли, че не съм говорил? Говорих, но това на него не действа.
– Поне да помисли за сина ни! – казва Леман с отчаяние. – Моля те, още веднъж поговори с Йомер. Заради племенника си, а?
– Добре, ще поговоря – обещава Абдулах. – Но сега ще трябва да ме извиниш, имам среща. Ако искаш, остани тук, почини си. Помощникът ми ще ти донесе кафе.
– Не, не… По-добре да си вървя – отвръща Леман
