Орхун дежури денонощно пред къщата на Мерием и се обвинява, че всичко се е объркало по негова вина. Той не мисли да се откаже от Хира. Дали Кенан ще се откаже от любовта си към Мерием, като се ожени за Харика? Разберете още какво ще се случи в епизод 147 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 22 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 147 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 22 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун пита Еда дали флашката с видеото на Нихан, която е намерил в кабинета си, е нейна работа.
Кенан и Орхун смятат, че са закъснели – Кенан да научи истината, а Орхун да я каже. Но майстор Якуб ги убеждава, че не са, защото съдбата винаги води всеки до човека, който му е предопределен.
Орхун дежури денонощно пред къщата на Мерием и при всяка възможност се опитва да говори с Хира. Той няма намерение да се откаже от нея.
Али е толкова привързан към Хира, че след като тя си тръгва, отказва да се храни.
Действието продължава от предния епизод. Орхун излиза ядосан от стаята на майка си когато му се обажда Явуз.
– Какво откри? – пита Орхун.– Направих разследване – отвръща Явуз. – Компютърният специалист, когото наехме да пусне записа, е човекът, който го е копирал. След това предал файла на хакер.
– Продължавай разследването! Искам името на този хакер. – нарежда Орхун и приключва разговора.
Той се замисля, погледът му мрачен.
„Добре, разбрахме кой е копирал записа. Но как флашката с видеото се озова в кабинета ми?“ – чуди се Орхун, когато погледът му се спира на вратата на стаята на Еда.
В този момент в салона влиза Гюлнур.
– Гюлнур, отиди при Еда и ѝ кажи, че я чакам в кабинета си. Веднага! – нарежда той.
Гюлнур бързо изпълнява поръчението. Щом Еда чува думите ѝ, лицето на Перихан се озарява.
– Ето, това е знак! – казва щастливо Перихан.
– Мамо, какъв знак? – пита Еда раздразнено.
– Освежи си грима и отиди при Орхун като добра приятелка, която е готова да го изслуша. После ще го обработим добре! Мишката си тръгна, оставяйки сцената само за теб. Покажи му, че си незаменима и няма кой друг да бъде до него така, както ти!
Еда замечтано гледа майка си.
– Хайде, какво чакаш! – подканя я Перихан.
Еда си оправя грима и тичешком слиза в кабинета на Орхун.
– Орхун! Станало ли е нещо? – пита Еда.
Орхун се изправя и ѝ показва флашката.
Ти беше единствената, която знаеше за видеото, доказващо, че Хира е невинна. Това видео е записано на тази флашка. Ще те попитам само веднъж, и ти ще ми отговориш!
Еда е много уплашена и осъзнава, че трябва да признае всичко, тъй като вижда колко е ядосан Орхун
– Аз… аз… аз бях! Аз взех видеото! – признава Еда– Защо? – пита рязко Орхун.
– За да го покажа на мама! Кълна се, нямах други намерения! Но после флашката изчезна… Друго не знам! – оправдава се тя.
– Нямах лоши намерения!
– Как си посмяла да влезеш в кабинета ми и да вземеш нещо мое? – пита ядосан Орхун. – Какво друго направи, Еда?
–Аз… само исках да те защитя…, когато научих за Нихан…, тоест… когато научихме, че Хира я е убила… Мама разбра защото бях унила, притисна ме, а аз не издържах. Казах ѝ, че Хира е убийца! После… после исках да ѝ покажа видеото, за да я убедя!
Орхун я поглежда строго.
– Това е последното ми предупреждение, Еда. Повече не се меси в моите работи!
Разплакана и уплашена Еда тичешком напуска кабинета на Орхун.
По-късно Орхун излиза от кабинета си и вижда Нуршах, която излиза от стаята на Али с поднос в ръка, на който храната не е докосната.
– Батко, много се притеснявам, Али нищо не хапна – казва Нуршах с тревога в гласа. – По-лошо е и от началото! Ние знаем защо е в това състояние… Али преживява толкова тежко заминаването на Хира.
Орхун я гледа замислено и кимва.
– Ще отида да го видя.
Той бавно отваря вратата на стаята на Али. Али седи на леглото, вперил поглед в медальона на майка си, който Хира му даде преди да замине.
Орхун сяда до него.
– Знаеш ли – започва Орхун с топъл, но сериозен тон, – Дядо ти, моят баща и баща на майка ти, ми каза нещо много важно, когато бях на твоите години.
Али бавно обръща глава към вуйчо си за момент.
– Той каза, че във всеки етап от живота може да има трудности – когато си дете, когато си млад, когато си стар. Хората не ги обичат, но трудностите са най-ценният ни учител. Те ни учат да бъдем търпеливи, да се борим, да станем по-силни. Това не са от правилата от Демирханлъ, от баба ти! Нали разбираш, много повече от това са! Сега и двамата научава много нови неща, но научаването не става без борба. Трудно ли е? Да! Но, ще се борим! Ще сме силни! Нали?
Али поглежда вуйчо си и кима с глава.
По-късно Орхун отива в къщата на Мерием.
–Г-н Орхун?!– изненадано възкликва Мерием, когато отваря входната врата.
– Исках да попитам дали е удобно? – пита той.
– Да, удобно е… но Хира е много разстроена и наранена – отговаря Мерием и влиза в къщата и отива при Хира, която седи на дивана, потънала в своите мисли.
– Хира, Орхун е тук – съобщава Мерием. – Ако не искаш да го виждаш, ще му кажа да не чака.
Отвънка Орхун вади пръстените на Хира от джоба си и замислен ги стиска в ръката си: „Нищо не е там, където трябва да бъде!“
В този момент Хира излиза от къщата и застава пред него.
– Защо дойде? – пита тя.
Орхун прибира пръстените в джоба си.
– Забравила си телефона си – казва той, като го вади от джоба на сакото си.
– Нарочно го оставих. Не го искам. Не ми трябва! – отвръща Хира.
Орхун взема ръката ѝ и поставя телефона в дланта ѝ.
– Трябва ти. Не познаваш добре Истанбул. Може да поискаш да се обадиш на някого. Например на Мерием – заявява той, без да откъсва поглед от очите ѝ. – Аз ще тръгвам – казва Орхун и се обръща, готов да си тръгне.
След няколко крачки той спира и се обръща обратно.
– Ако… – започва той, но думите му увисват във въздуха. Очите му срещат затворената врата на къщата.
Действието се пренася при майстор Якуб, където е Кенан, който му споделя истината, която научи за Мерием.
– Мисля, мисля, но не мога да разбера… Изобщо ли не ми е имала доверие след толкова години? Как можа поне веднъж да не ме помоли за помощ? Но… и аз съм виновен! Не видях истината, не си казах, че Мерием не би ми причинила това! Вместо да вдигна целия Истанбул на крака, аз просто седнах и го приех! Как допуснах такава грешка?
Кенан въздиша дълбоко и продължава. – Онзи мъж, така нареченият ѝ съпруг, е измъчвал Мерием. Кълна се, ако знаех това… щях да я хвана за ръка и да я измъкна от онази дупка!
Кенан става и започва да ходи изнервено напред-назад в стаята.
– Успокой се, синко – казва майсторът. – Да не те изгори огънят на гнева ти. Седни и се успокои!
Кенан спира за миг, после се отпуска обратно на стола.
– Какво ще правя сега? – чуди се Кенан.
– Ти най-добре знаеш – отговаря майстора.
Кенан поглежда халката си на пръста и казва: – Дадох дума, напълно съзнателно, но сега научих истината! Не знам как ще извървя този път с тежестта на истината на гърба си, когато сърцето ми е разбито.
– Може би в края на пътя има светлина? – отвръща Якуб.
В този момент в работилницата пристига Орхун.
Мъжете се поздравяват, а майстора го къни да седне.
– Имате много да си кажете – казва майсторът, усмихвайки се леко. – А казват, че чаша чай може да излекува всяка мъка.
– И двамата закъсняхте – казва майстор Якуб. – Единият закъсня да каже истината, другият закъсня да научи истината. И двамата знаете какво сте преживели досега, но не знаете какво ви предстои от тук нататък. Можете ли да знаете какво ви е писано? … Или накратко казано, не сте закъснели!
– Но съдбата е странно нещо – добавя Якуб, отпивайки от чая си. – Дори да има хиляда пътя, ако ти е писано да бъдеш с един човек, всички те ще се съберат в един-единствен, който ще те отведе при него.
Действието се пренася в стаята на Еда.
– Слава на Бога, преодоляхме и това! – казва Перихан все едно е спечелила голяма битка.
Еда я поглежда с гняв и сълзи в очите.
– Мамо, ти чуваш ли се какво говориш? Аз не знаех какво да правя! Какво да кажа?! Не можех да дишам от страх!
– Не преигравай. Намерила си хубаво извинение! , излезе от ситуацията. Това е важното! – отвръща Перихан.
– Ти май не разбираш какво чувствах, колко ме беше страх пред Орхун! – ядосва се Еда. – Знаеш ли колко пъти трябваше да му се извиня? Той нищо не каза, но знам, че няма да остави нещата така! – уверена е Еда.
Перихан махва с ръка, сякаш иска да сложи край на разговора.
– Добре, добре! Повярвал ти е. Въпросът е приключен. Само не мога да си обясня как онази флашка излезе от коша и стигна до кабинета на Орхун?
Еда предполага, че Муса го е направил.
Действието се пренася в къщата на Мерием. Хира седи сама в хола, когато влиза Рашид. Той спира за миг, очите му се присвиват, сякаш търси нещо в лицето на Хира. После се приближава и започва да говори с неподправена грубост.
– Всичко разбрах за теб – казва той с язвителен тон. – Идваш от пустинята, където си била робиня, нали?
Хира не отговаря, но лицето ѝ леко пребледнява.
– За колко те продадоха? – продължава Рашид, сякаш не забелязва напрежението, което нараства в стаята. – Добрии парички ли се изкарват от тази работа?
След малко идва Мерием кара се на баща си.
– Татко, стига толкова! – казва тя остро, а гласът ѝ разрязва тишината. – Хира, хайде да излезем. Ще отидем при Фериха. Разходката ще ти се отрази добре.
Хира мълчаливо се изправя и тръгва с Мерием.
Вървейки към Фериха Мерием се извинява на Хира, че баща ѝ е нетъкачен и говори без да мисли.
Завивайки на следващата улица Мерием и Хира срещат Орхун и Кенан.
„Но съдбата е такова нещо, че и хиляда пътя да има, ако ти е писано да бъдеш с един човек, то всички пътища ще се съберат!“ – кънтят думите на майстор Якуб.
– Накъде отивате по това време? Станало ли е нещо? – пита Кенан.
– Носим чинията на Фериха. Отиваме при нея! – отговаря Мерием. – Става късно, ние ще вървим– добавя тя.
Двете продължават по пътя си, оставяйки мъжете зад себе си.
– Да ги бяхме изпратили – казва Орхун
– Не се тревожи, нищо няма да стане в квартала – успокоява го Кенан, като потупва приятеля си по рамото.
В същото време, докато вървят, Мерием се обръща към Хира.
– Забелязала ли си? Орхун вече не излиза от квартала ни!
– Сигурно е бил при майстор Якуб – предполага Хира.
Мерием се усмихва и кимва.
– Да, той е баща на грижите. Който има проблем, който не може да реши, отива при него
Действието прескача. Орхун е в колата си и се притеснява, че Хира и Мерием все още не са се прибрали.
Скрит в уличката, той се успокоява, когато вижда как Хира и Мерием минават покрай него и влизат в къщата.
Мерием и Хира влизат вътре. Мерием казва, че родителите ѝ вече са легнали, и споменава, че ще отиде да провери как е Нефес, защото понякога нощем се буди. Обещава да се върне скоро.
Хира остава сама и си спомня думите на Мерием: „Орхун вече не излиза от квартала ни! Явно и той има проблеми?!“
Тя отваря прозореца и поглежда към звездите.
Навън Орхун я вижда. За момент тръгва да слезе от автомобила си, но се отказва. Хира затваря прозореца, а Орхун посяга към телефона си, готов да набере номера ѝ. В същото време Хира също посяга към телефона си.
Точно в този момент се връща Мерием, което кара Хира да остави телефона си настрана. Мерием говори за Нефес, за нещата, който детето трябвало да приживе в миналото. Но, след като са върнали в този квартал благодарение на баба ѝ и Кенан, Нефес забравя за кошмарите от миналото.
– Какво ли прави сега Али? – пита тъжно Хира.
– Да се обадим на Нуршах. Ако Аличо е около нея, ще можеш да чуеш гласа му – предлага Мерием.
– Не, не… по-добре да свиква без мен! Трябва да ме забрави! – отговаря Хира със сълзи на очи.
Действието се пренася при Орхун, който все още стои в колата си пред дома на Мерием. Той разглежда снимки на него и Хира.
– Всичко стана по моя вина! – обвинява се Орхун. – Всичко се обърка заради мен!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 6
