Действието прескача. Пред дома на Мерием Хира вижда Нефес да си играе самичка. Тя спира, усмихва се и се приближава към нея.
– Ти самичка ли си играеш? – пита я Хира.
– Не, бях с приятелка, но преди малко майка ѝ дойде и я прибра – отвръща Нефес, леко натъжена. – Скучно ми е да си играя сама. Искаше ми се да не си бяха тръгвали!
Хира се усмихва окуражително.
– Аз съм тук! – казва тя. – Можем да играем заедно. Искаш ли да отидем в парка?
Очите на Нефес светват от вълнение.
– Може ли да тръгнем веднага? Ще ме люлееш на люлка! – казва тя, хващайки Хира за ръката.
Този невинен жест на Нефес пробужда неочаквани спомени у Хира. Тя се замисля за Али – как и той често хващаше ръката ѝ, как я гледаше с доверие. Спомня си тъгата в очите му, когато си тръгна от имението. За миг Хира се унася в мислите си.
Този жест на Нефес кара Хира да си спомни за Али, който също преди много често я хващаше за ръка. Спомня си колко тъжен го остави когато си тръгваше от имението.
– Како Хира, добре ли си? – пита Нефес.
Хира бързо идва на себе си и се усмихва.
– Спомних си за едно момче като теб, с което също ходехме няколко пъти в парка – отговаря тя.
– Нека и той да дойде с нас! – предлага Нефес ентусиазирано.
Хира поклаща глава, като се опитва да контролира емоциите си.
– Може… някой ден – казва с нотка на тъга в гласа.
В този момент Нефес започва да маха с ръка, видимо развълнувана.
– Лельо Вуслат! – извиква тя радостно, когато вижда Вуслат да минава покрай тях.
Вуслат спира, усмихната, и се приближава към двете.
– Нефес, миличка! Хира, и ти ли си тук? – казва тя с изненада. – Как си? По-добре ли си вече?
Хира вдига поглед и отговаря с лека усмивка:
– Старая се да съм добре… Ще бъда и още по-добре!
– Дано! Не знам защо беше толкова разстроена, но знай, че всичко минава. Дори това, което си мислим, че никога няма да мине. Свиква се с всичко, Хира. Времето лекува!
Вуслат я прегръща спонтанно, с обич и съчувствие. Хира замръзва за миг, но след това ѝ отвръща, като затваря очи и си позволява да усети топлината на жеста.
– След като вече си тук, ако някога имаш нужда да си поговориш с някого, ела! Нефес ще те доведе – добавя Вуслат с усмивка, преди да тръгне.
