Ясемин пристига пред дома на сестра си с туба, пълна с бензин.
Движенията ѝ са бързи и нервни, а в очите ѝ проблясват искри на гняв. Изражението ѝ е напрегнато, но решително.
– Ще видите какво означава да останеш без дом, г-жо Дуйгу – казва тя на себе си, стиснала зъби. – Този квартал беше моят дом. Сега и вие ще останете без дом!
С тези думи Ясемин се скрива зад дърветата, чакайки подходящия момент. Тя наблюдава как майка ѝ и Айтен излизат от къщата. Очите ѝ следят всяко тяхно движение, докато не изчезват зад ъгъла. Тогава тя поема дълбоко въздух и пристъпва към действие.
Ясемин минава през двора и отваря входната врата. Всекидневната изглежда уютна и подредена, но в главата ѝ се вихри буря от мисли:
„Няма да имаш дом, в който да се върнеш – мисли си тя, докато обхожда стаята с поглед. – Това е вторият път, в който ме оставяш без покрив над главата и се опитваш да съсипеш живота ми! Дойде време да си платиш. И двамата ще си платите за всичко!“
Ръката ѝ се насочва към тубата, но неочаквано спира.
Ясемин забелязва рамка със снимка, на която са тя, сестра ѝ и майка им. Видяното я парализира. Гневът ѝ започва да отслабва, заменен от вълна на объркване и колебание.
Ясемин отпуска ръката си. Очите ѝ се насълзяват, докато промълвява: „Не мога да го направя…“ Тя обръща гръб на стаята и се насочва към изхода.
Когато отваря вратата, тя застава неподвижна, сякаш шокирана от нещо. Въпреки че е очевидно, че е видяла пред себе си някой познат. На зрителите не се разкрива кой е видяла Ясемин.
Следващата сцена се пренася в полицейското управление. Дуйгу седи неспокойно на бюрото си. Поглежда часовника си за пореден път, а ръцете ѝ играят нервно с една химикалка. Тя се опитва да се концентрира, но мислите ѝ са заети с това, което предстои.
Най-накрая Волкан влиза в стаята.
– Готова ли си? – пита той.
– Да – отвръща тя с твърдост, но в гласа ѝ се долавя вълнение.
– Тогава да тръгваме. Най-накрая ще се срещнеш със сестра си. Ясемин не знае, че идваме, но тя няма да може да избяга. Ще можеш да говориш с нея колкото искаш.
– Много съм развълнувана. Искам да ѝ обясня всичко, да ѝ се извиня. Трябва да чуе какво имам да ѝ кажа.
Дуйгу и Волкан тръгват да излизат и виждат как в същия момент Али се появява в полицейското управление, водейки пред себе си Ясемин окована с белезници! Предава я на друга полицайка, която съпровожда задържаната до килията ѝ.
-Не, не… Ясемин – крещи Дуйгу.
Шокирана, Дуйгу губи съзнание.
Когато се съвзема, тя веднага отива в ареста. Ясемин, намираща се зад решетките, ѝ обръща гръб.
–
Защо не искаш да говориш с мен? – пита Дуйгу с очи, пълни със сълзи. – Защо правиш това с мен? Аз съм твоя сестра.
– Не си права! –Ясемин се надига рязко от пейката, на която е седнала. – Аз нямам сестра. Ти не си ми сестра, не можеш да бъдеш!
– Обвиняваш ме, права си. Крещи ми, ядосвай се. Но не сега! Сега имаме по-важна задача.
– Каква задача? – пита Ясемин, като отправя предизвикателен поглед към сестра си.
– Трябва да те измъкнем оттук. Моля те, кажи ми истината. Направи ли го?
– Защо питаш? Не си ли сигурна? Тогава защо ме доведохте тук?
– Аз просто се опитвам да ти помогна! А сега отговори ясно на единствения ми въпрос! Направи ли го?
Ясемин я поглежда за миг, след което твърдо отговаря:
– Не съм убила никого!
– Слава Богу! Знаех, че не си го направила – казва тя, а в гласа ѝ прозира облекчение. – Сега ще се погрижа за всичко. Но трябва да ми кажеш няколко неща. Къде беше онази нощ? Разкажи ми всичко подробно. Имам нужда от информация, за да докажа невинността ти.
