Хира затваря телефона и се връща в стаята. Орхун наблюдава всяко нейно движение, но не казва нищо. Тишината е нарушена, когато Хира отново проверява температурата на Али и забелязва, че тя се е вдигнала.
– Температурата отново се е покачила! – казва тя притеснено.
Орхун веднага скача от креслото.
Ще намокриш ли кърпата? – моли го тя.
Докато той изпълнява молбата ѝ, Хира се опитва да съблече Али, защото е плувнал в пот.
– Чакай, аз ще го задържа – притичва се на помощ Орхун. Двамата заедно преобличат детето.
– Ще отвориш ли прозореца, за да влезе чист въздух? – пита тя, а той без да се колебае отваря прозореца.
Орхун не може да откъсне поглед от Хира, която е напълно погълната от грижите за Али. Вижда колко е притеснена и колко много се тревожи за детето.
Минава известно време, Хира отново мери температурата на Али и въздъхва с облекчение.
– Спаднала е! – казва тя.
– Без теб не става! – признава Орхун, поглеждайки я в очите.
Двамата не откъсват поглед един от друг за дълго, мигът е наситен с неизказани емоции.
– Без теб не става! Чу ли? Али не може без теб, откакто замина! – признава Орхун. – Не съм го виждал да се смее оттогава. Не е говорил с никого, не се е хранил, дори не е помръднал.
Вътрешната му борба на Орхун е очевидна, той иска да задържи любимата си жена до себе си, но не знае как да го направи.
„Знам, че е трудно, но ще ти доверя една тайна! Не си сама!“, мисли си Орхун, но изрича на глас:
– Много му липсваш!
– И на мен… ми липсваше. Не спирах да мисля какво ли прави? Добре ли е? Как се чувства? Тъгувах за него непрекъснато– признава Хира.
– И тогава? – пита Орхун.
– И за мен ще е трудно да сме разделени – признава Хира.
Не този отговор май очакваше Орхун. Той става и ѝ казва:
– Ако имаш нужда от нещо, знаеш, че трябва само да ми кажеш.
Докато върви по коридора, думите на Нуршах отекват в съзнанието му: „Ако можеш някак да върнеш Хира! Мисля, че и ти го искаш, но не знаеш как!“
Орхун въздиша тежко. Той поглежда към вратата на стаята. Замисля се… Дали да се върне… или не…
