В същото време Къвълджъм е при приятелката си Фатма.
– Всичко беше толкова романтично преди сутринта да ни събуди Метехан – казва Къвълджъм с горчивина.
– Боже, какъв ужас! – възкликва Фатма. – Той видя ли те?
– Не, не ме видя – отвръща Къвълджъм, поклащайки глава. – Но дойде с майка си рано сутринта.
Фатма замира за секунда, а след това пита с широко отворени очи:
– А ти какво направи?
Къвълджъм се разплаква от смях и нерви едновременно.
– Аз… аз бях като парализирана! Ние с Йомер в леглото, Метехан на вратата, а майка му в хола!
– Ой, какъв ужас! – възкликва Фатма, хващайки се за главата.
– Йомер скочи от леглото и излезе да говори с тях, а аз… аз останах в спалнята, треперейки! Не знаех къде да се дяна. Исках да потъна в земята от срам! Как така аз, една порядъчна жена, се озовах в такава ситуация?! – нервира се тя, размахвайки ръце. – Аз, която винаги съм осъждала другите за подобно поведение, сега не съм по-различна! Мразя се… и Йомер мразя!
– Моля те, успокой се! Да, ситуацията е неприятна, но в какво точно е вината на Йомер? – пита Фатма.
– Как в какво?! Заради него се оказах в това глупаво положение! Ами представи си, ако ме беше видял Метехан?
Фатма поклаща глава.
– Йомер не е знаел, че бившата му жена и синът му ще се появят рано сутринта.
– Но е трябвало да знае! Беше длъжен да знае! – настоява Къвълджъм.
– И как, по-точно, е трябвало да знае? Ти сама каза, че и той е бил изненадан. Няма как да предвиди нещо такова.
– За малко не изгорях от срам! – продължава да се ядосва Къвълджъм.
– Знаеш ли, мисля, че се ядосваш толкова не само заради ситуацията – подмята Фатма предпазливо.
– Какво искаш да кажеш? – пита Къвълджъм.
– Може би ревнуваш? – предполага Фатма с усмивка.
– Ревнувам?! От какво? – учудва се Къвълджъм.
– Тази ситуация предизвика твоята бурия от емоции, защото в нея е забъркана неговата бивша жена? Синът му се е прибрал вкъщи, затова си мисля, че проблемът е в жена му. Къвълджъм, казвам ти, че ти много остро реагираш! Отново ти повтарям, че той не е знаел, че тя ще дойде, а и откъде ще знае! – Фатма оправдава Йомер.
Къвълджъм замълчава, после въздъхва.
– Може би си права… Но все пак… как можах да се озова в тази ситуация?
Фатма я потупва по рамото.
– Да, ситуацията не е проста, но за нея не е виновен нито Йомер, нито ти. Не се тормози напразно!
В този момент телефонът на Къвълджъм звъни. Тя поглежда дисплея – Йомер. Тръгва да натисне червения бутон..
Фатма я поглежда строго.
– Какво говорихме преди малко? Той няма вина!
– И какво да му кажа? Не знам как да говоря с него – отговаря Къвълджъм колебливо.
Под натиска на приятелката си Къвълджъм отговаря на Йомер. Той ѝ казва, че е пред тях и я моли да поговорят. Къвълджъм го лъже, че не си е вкъщи и не знае кога ще се прибере.
