Йомер се надига от дивана, в който се беше отпуснал спокойно, преди синът му да му зададе този въпрос.
– Какво каза? – Казах да си поговорим като мъж с мъж. Нали сме приятели? – пояснява Метехан с широка усмивка, която се надява да разведри възникналото напрежение. – Метехан, аз не съм ти приятел, аз съм ти баща! – казва строго Йомер. – Какво е това неуважение?
Метехан се изправя, смутен от тона на баща си.
– Какво толкова казах, татко? – Да ти обясня ли? – пита ядосан Йомер. – Аз сам ще реша какво да споделя с теб и дали въобще да ти споделям. Знай си мястото! – Добре, татко. Разбрах те – отвръща Метехан и без да добави нищо повече, излиза от стаята, оставяйки Йомер сам с мислите му.
Йомер вади телефона от джоба си и за миг обмисля да набере Къвълджъм. Пръстът му замръзва над екрана. Поглежда номера ѝ, но накрая се отказва, като прибира телефона обратно в джоба си.
В същото време Къвълджъм е при приятелката си Фатма.
– Всичко беше толкова романтично преди сутринта да ни събуди Метехан – казва Къвълджъм с горчивина. – Боже, какъв ужас! – възкликва Фатма. – Той видя ли те? – Не, не ме видя – отвръща Къвълджъм, поклащайки глава. – Но дойде с майка си рано сутринта.
Фатма замира за секунда, а след това пита с широко отворени очи:
– А ти какво направи?
Къвълджъм се разплаква от смях и нерви едновременно.
– Аз… аз бях като парализирана! Ние с Йомер в леглото, Метехан на вратата, а майка му в хола!
– Ой, какъв ужас! – възкликва Фатма, хващайки се за главата.
– Йомер скочи от леглото и излезе да говори с тях, а аз… аз останах в спалнята, треперейки! Не знаех къде да се дяна. Исках да потъна в земята от срам! Как така аз, една порядъчна жена, се озовах в такава ситуация?! – нервира се тя, размахвайки ръце. – Аз, която винаги съм осъждала другите за подобно поведение, сега не съм по-различна! Мразя се… и Йомер мразя!
– Моля те, успокой се! Да, ситуацията е неприятна, но в какво точно е вината на Йомер? – пита Фатма. – Как в какво?! – ядосва се Къвълджъм – Заради него се оказах в това глупаво положение! Ами представи си, ако ме беше видял Метехан?
Фатма поклаща глава.
– Йомер не е знаел, че бившата му жена и синът му ще се появят рано сутринта.
– Но е трябвало да знае! Беше длъжен да знае! – настоява Къвълджъм.– И как, по-точно, е трябвало да знае? Ти сама каза, че и той е бил изненадан. Няма как да предвиди нещо такова. – За малко не изгорях от срам! – продължава да се ядосва Къвълджъм.– Знаеш ли, мисля, че се ядосваш толкова не само заради ситуацията – подмята Фатма предпазливо.– Какво искаш да кажеш? – пита Къвълджъм.
– Може би ревнуваш? – предполага Фатма с усмивка. – Ревнувам?! От какво? – учудва се Къвълджъм.
– Тази ситуация предизвика твоята буря от емоции, защото в нея е забъркана неговата бивша жена? Синът му се е прибрал вкъщи, затова си мисля, че проблемът е в жена му. Къвълджъм, казвам ти, че ти много остро реагираш! Отново ти повтарям, че той не е знаел, че тя ще дойде, а и откъде ще знае! – Фатма оправдава Йомер.
Къвълджъм замълчава, после въздъхва.
– Може би си права… Но все пак… как можах да се озова в тази ситуация?
Фатма я потупва по рамото.
– Да, ситуацията не е проста, но за нея не е виновен нито Йомер, нито ти. Не се тормози напразно!
В този момент телефонът на Къвълджъм звъни. Тя поглежда дисплея – Йомер. Тръгва да натисне червения бутон..
Фатма я поглежда строго.
– Какво говорихме преди малко? Той няма вина!
– И какво да му кажа? Не знам как да говоря с него – отговаря Къвълджъм колебливо.
Под натиска на приятелката си Къвълджъм отговаря на Йомер. Той ѝ казва, че е пред тях и я моли да поговорят. Къвълджъм го лъже, че не си е вкъщи и не знае кога ще се прибере.
Пренасяме се в имението на Юнал. Дога и Фатих са в стаята си. Дога прокарва ръка по закръгленото си коремче и се усмихва на Фатих.
– Утре ще разберем пола на бебето! Радваш ли се?
Фатих я гледа с блеснали от вълнение очи.
– Аз съм изумен от твоето спокойствие – отвръща той. – Аз от вълнение не мога да си намеря място!
Дога се засмива.
– Сигурно защото за мен полът на бебето не е толкова важен..
Фатих присвива очи, като че ли се опитва да разгадае нещо.
– Имам усещането, че на теб ти е все едно.
Тя поклаща глава.
– Не е така. И аз се вълнувам, но искам да се насладя на бременността си. Това е изумителен период, който искам да изживея спокойно и радостно. Фатих, искам да ти предложа нещо.
Той се навежда напред и нежно хваща ръцете ѝ.
– Какво, любима?– Хайде утре, след прегледа, да избягаме някъде само двамата! Фатих я поглежда изненадано, но с интерес.– Хм! И защо?Дога се усмихва.– Когато се роди бебето, няма да можем да отидем никъде… А и сватбено пътешествие така и нямахме. Хайде да отидем някъде! Само двамата!
Фатих се засмива и притиска ръцете ѝ към устните си.
– Добре, аз съм за! Имаме хотел край езерото в Сапанджа. Можем да отидем там за няколко дни.– Колко хубаво! Утре ще се обадим на майка ти, за да ѝ съобщим пола, а след това ще заминем.– Няма да се наложи да се обаждаме, защото мама ще дойде с нас – казва Фатих. – Така ли? – изненадана е Дога.– Ами миналия път отидохме сами, затова мама очаква този път да я поканим – обяснява Фатих.– Добре… Тогава аз ще поканя и моята майка – казва Дога.– Разбира се, покани я – съгласява се Фатих.
Действието прескача. Семейство Юнал се е събрало в дневната и всички поздравяват Мустафа за успеха му в продажбата на яхтата.
–Той много се постара и всичко му се получи – отбелязва щастлива Нилай.
– Ние също имаме новина – съобщава Дога с усмивка. – Утре ще разберем пола на бебето!
– Аз мисля, че ще бъде момче – заявява уверено Мустафа.
– И аз така мисля! – добавя Нурсема.
– А аз мисля, че ще е момиче – отвръща Нилай и с усмивка добавя: – Говорят, че момичетата вземат красотата на майка си. А на Дога кожата вече започва да се сбръчква, значи…
– Не е истина! – прекъсва я Фатих с нотка на възмущение. – Дога става все по-хубава с всеки ден!
– Важно е бебето да се роди живо и здраво. Полът няма значение – отбелязва Абдула.
Къвълджъм се прибира в къщи, където я чака Алев. Тя съобщава на майка си и сестра си, че днес е получила голяма поръчка от един благотворителен фонд, за който да организира събитие. Тази поръчка я е спасила от фалит. Къвълджъм казва, че не е чула за този фонд.
– А какво мислите, дали зад това не стои Апо? – шегува се Алев
– Боже, на теб навсякъде ти се привижда Апо! – ядосва се Сьонмез.
– Какви глупости говориш, Алев? – пита Къвълджъм.
Алев се засмива и вдига ръцете си все едно да се защити.
– Спокойно, просто се пошегувах!
Сьонмез обаче не пропуска да я смъмри.
– С женени мъже не се шегува! А и защо той би направил такъв жест за теб? Каква глупост само каза!
Действието прескача на сутринта. Дога се обажда на майка си и кани майка си, леля си и баба си да отидат с нея, за да разберат пола на бебето.
– Но те моля, мамо – добавя Дога с леко напрежение в гласа, – майката на Фатих също ще е там. Не искам неудобни ситуации.– Не се притеснявай, дъще! Ще се видим на УЗИ-то! – отвръща Къвълджъм.
В кабинета за УЗИ са се събрали всички – Дога, Фатих, майка му Пембе, Къвълджъм и Сьонмез. Атмосферата е заредена с очакване.
Лекарката влиза с широка усмивка.
– Колко хубаво, че цялото семейство е тук! Готови ли сте да разберете пола?
– Да! – отвръща Фатих с нетърпение, прегръщайки Дога.
Лекарката се заема с прегледа, но става сериозна и напрегнато гледа в екрана.
– Всичко наред ли е? – пита Фатих.
Лекарката повдига поглед.
– Миналият път не бях уверена, затова не казах нищо. Но сега трябва да се убедя…
Дога усеща как напрежението я обзема.
– Нещо не е наред ли? – пита тя с треперещ глас.
Лекарката се усмихва.
– Нищо лошо, но за вас имам изненада! Дога, виждам два ембриона.
– Какво означава това? – пита объркано Дога.
Сьонмез реагира първа:
– Близнаци!
Стаята избухва в радостни възгласи.
– Какво?! Ние това не го очаквахме! – възкликва радостна Дога.
– Ние ще имаме близнаци? – казва Фатих, а гласът му трепери от вълнение.
– А можем ли да разберем пола? – пита Дога, все още шокирана от новината.
Лекарката кимва.
– Ще имате момче и момиче.
– Не мога да повярвам – възкликва Фатих и целува Дога по ръката.
Всички се прегръщат, смехът и радостта изпълват стаята.
Действието прескача. Абдулах нахлува в кабинета на Йомер, сияещ от радост.
– Йомер, Фатих ще има близнаци – момче и момиче!
– Какво говориш?! – скача радостен Йомер от стола си и поздравява брат си. – Близнаци?! Колко хубаво! Поздравления, дядо!
– Да беше видял как Пембе плачеше от радост и се прегръщаха с Къвълджъм и Сьонмез. – казва Абдулах. – Ти вземи поздрави Къвълджъм!
Когато остава сам, Йомер веднага набира номера на Къвълджъм.
– Къвълджъм, брат ми ми съобщи радостната новина, затова ти се обаждам, за да те поздравя.– Благодаря! Толкова много се зарадвах. – Затова ли ми вдигна?– Да защото съм щастлива!
Йомер замълчава за миг, после добавя:
– Къвълджъм, моля те, нека се срещнем. Трябва да поговорим. Не можем постоянно да се избягваме.
– Ти си прав – отвръща тя. – Но аз се чувствам унизена. Не си виновен ти, просто…
Йомер я прекъсва, а гласът му е решителен.
– Не е важно кой е виновен. Раздялата с теб е непоносима за мен. – признава Йомер. – Аз съм толкова самотен без теб!
Тишина настъпва за миг, после Къвълджъм предлага:
– Добре. Да се видим утре вечер.
– До утре – казва Йомер, а гласът му е изпълнен с надежда.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.