– Сехер, добре дошла, дъще! – поздравява я Адалет топло, докато пристъпва към нея.
– Добре дошла, Сехер! – добавя Неслихан с усмивка.
– Благодаря! – отговаря Сехер сдържано, гледайки ги така, сякаш вижда напълно непознати.
– Моля, да влезем в гостната – предлага Дженгер, за да разведри обстановката.
Всички се отправят към просторната гостна. Сехер пристъпва несигурно, оглеждайки интериора. Всичко ѝ изглежда чуждо и студено, въпреки топлите усмивки около нея.
– Слава на Бог, че те видяхме жива и здрава! Това е най-важното! – нарушава тишината Адалет. – Нали така, Неслихан?
Адалет се сепва и казва: – Боже, как забравих! Аз съм Адалет и работя тук. А това е Неслихан, моята племенница.
– Те не са просто работници, а част от нашето семейство – уточнява с топъл глас Яман.
– Сехер, сестричке моя! – изведнъж проговаря Зия с вълнение. – Толкова се притеснихме за теб! Ти си добре, нали? Нищо не те боли? Главата не те боли, нали?
Сехер го гледа с леко недоумение.
– Вие мой брат ли сте?
Зия се усмихва широко и пояснява:
– Не съм ти роден брат, но съм брат на Яман. Ти много ме обичаш и уважаваш. Аз съм батко Зия, батко Зия!
– Много ми е приятно – отговаря Сехер.
– И на мен ми е приятно. Много ми е приятно, но сега, като те виждам отново, ми е още по-приятно! – добавя Зия.
Яман прави крачка напред и се обръща към Сехер:
– Ти си уморена. Искаш ли да се качиш в стаята ни, за да си починеш?
Сехер, инстинктивно, прави крачка назад, уплашена.
– Аз… аз ще остана на този етаж. Тук няма ли стая, в която да остана? – пита Сехер.
Дженгер побързва да отговори:
– Има! Сега ще я приготвим за вас.
– Благодаря! – казва Сехер.
– Хайде, седни! Това е твоят дом, не се притеснявай! – казва Яман.
– Не. Така ми е добре – отвръща тя, избягвайки погледа му.
– Ако искате, да пием кафе и да си поговорим – предлага Дженгер, опитвайки се да разведри атмосферата.
Неслихан и Чичек се отдалечават, за да приготвят кафе.
