Яман влиза в стаята при Сехер. Опитва се да изглежда спокоен, но в погледа му се чете тревога.
– Говорих с лекаря – казва той. – Той постави окончателната диагноза: загуба на паметта. Но каза също, че можем да се приберем вкъщи. – Хайде приготви се, ние се прибираме вкъщи!
Сехер го поглежда уплашено.
– Вкъщи? Няма да отида никъде с теб! – отказва Сехер, изпитвайки страх. – Не те познавам. Казах ти го няколко пъти.
– Не можеш да останеш тук завинаги – настоява Яман. – Имаш си собствен дом. Там ще си спомниш всичко, ще си спомниш коя си. Няма нужда да се страхуваш.
– Не си спомням дали имам собствен дом – заявява объркано Сехер. – Дори не помня коя съм. Не помня нищо. Не мога да тръгна с теб. Не разбираш ли това?
Погледът на Яман пада върху халката на нощното шкафче. Той я взема в ръка, поглежда я за миг и след това се обръща към нея.
– Ще го пазя, докато дойде денят, в който доброволно ще го сложиш обратно на пръста си.
Сехер го гледа, объркана и притеснена, неспособна да отговори.
Яман знае, че пътят пред тях ще е дълъг, но той няма да се откаже.
Яман излиза от стаята на Сехер и казва на Дженгер:
– Тя се страхува! Моля те, опитай се да спечелиш доверието ѝ, но без да я плашиш!
Дженгер кимва, показвайки пълна увереност.
– Не се притеснявайте, ще направя всичко, което е по силите ми – отговаря той спокойно, преди да отвори вратата и да влезе при Сехер.
Дженгер се приближава до леглото на Сехер.
– Знам за вас всички са непознати и търсите отговори, за да разберете коя сте, но ако търсите на неправилното място няма да се получи нищо! – казва ѝ Дженгер.
Сехер го поглежда, объркана и леко напрегната, но не казва нищо. Дженгер продължава:
– Вие може да откриете Сехер Къръмлъ само в нейния дом, там където е нейното семейство, което много я обича. Г-жо Сехер, ако вие бъдете със семейството си, което ви желае само най-доброто, тогава ще намерите отговорите на въпросите си.
Дженгер излиза, а Яман му благодари за помощта.
Дали престоят в имението ще помогне на Сехер да възстанови паметта си?
Как ще реагира Юсуф, когато любимата му леля не го познае?
Предстои да разберем…
Време е да разберем какво се случва с Дуйгу, Али и Ясемин…
Дуйгу седи на пейка в парка, потънала в мислите си. Волкан я открива и сяда до нея. Мълчи за момент, след което проговаря:
– Какво се е случило? За какво говорехте с Али?
– Али смята, че Ясемин е виновна за убийството. На местопрестъплението е намерено копче от якето ѝ. Според него това е достатъчно доказателство, но аз ще докажа, че сестра ми е невинна. Ще използвам неопровержими доказателства – заявява твърдо Дуйгу, а Волкан я поглежда въпросително.
– Говоря за пистолета, който намери на местопрестъплението – обяснява Дуйгу. – Говорих с Ясемин. Тя не го е направила, Волкан. Знам го! Нейни отпечатъци няма да има върху пистолета. Това е моят шанс да защитя доброто ѝ име. Ще накарам Али да съжалява за обвиненията си.
Волкан се замисля. В съзнанието му се води вътрешна битка.
„Ако предам пистолета, сестра ѝ ще бъде осъдена по намерените върху него отпечатъци, мисли си Волкан. – Трябва да накарам Али да осъди Ясемин въз основа на неговите доказателства. По този начин Дуйгу ще се отчужди от него.“
След кратко мълчание Волкан най-сетне проговаря:
– Не мога да ти дам пистолета.
Дуйгу се обръща към него, шокирана, а очите ѝ го пронизват.
– Какво? Как е възможно това? – пита тя, като гласът ѝ трепери от недоверие.
Волкан се опитва да избегне погледа ѝ и отвръща с привидно спокойствие:
– Хвърлих го в морето. Направих го, за да те защитя.
Но-късно Дуйгу стига до извода, че Волкан лъже за пистолета. Той изобщо не се е отървал от него, а просто го е скрил.
Дуйгу краде пистолета от дома на Волкан и веднага го носи за анализ. Тя е шокирана и отчаяна, кога разбира, че отпечатъците на пистолета се оказват на Ясемин. Дуйгу обаче прави това, което трябва да направи един служител на реда. Тя предава на Али оръжието, с което е застрелян бандитът, както и балистичния доклад, изготвен от експертите.
– Отпечатъците по оръжието съвпадат с тези на Ясемин Коркмаз – казва тя, като се опитва да запази спокойствие. – Можете да предадете доказателствата на прокуратурата. Те категорично доказват, че Ясемин Коркмаз е отговорна за убийството.
Али замълчава за миг, но преди да успее да каже нещо, Дуйгу добавя с решителност:
– Искам да започнете разследване срещу мен. За укриване на доказателства и непредприемане на необходимите действия.
Али я гледа с изумление, но тя се обръща и излиза от стаята.
Дуйгу напуска полицейското управление. Тя спира на другия край на улицата и със сълзи на очи казва: – Аз собственоръчно сложих край на живота на сестра си. Унищожих бъдещето и мечтите ѝ. Със собствените си ръце я изпратих зад решетките.
Дуйгу сяда на стълбите на една сграда и потъва в ридания.
Али я намира така. Той сяда до нея и мълчаливо поставя ръка на рамото ѝ.
– Мислех, че тя е невинна – проговаря Дуйгу. – Вярвах, че тя не би го направила. Тя ме излъга направо в очите, като каза, че не го е направила. Вярвах ѝ. Казах си, че сестра ми не лъже. Що за съдба е това? В какъв кошмар съм попаднала?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
