Вечерта е тиха и ясна. Хира излиза пред къщата, обгърната от лекия бриз на нощта. Повдига замислен поглед към небето и звездите. Замислена, тя не чува приближаващите стъпки зад гърба си, докато не я стряска гласа на Орхун. Хира се обръща рязко.
– За да разбереш цената на нещо – казва Орхун, вдигайки поглед към звездите, – трябва да го оставиш на тъмно. Едва тогава истинската му красота започва да се разкрива.
Двамата се поглеждат за миг, а след това отново насочват погледите си към небето.
Мълчанието между тях е изпълнено със спомени. Орхун си припомня как Хира му разказваше за Еритрея, за нощите, в които вдига поглед нагоре и се губи сред безбройните звезди, а тук, в Истанбул, те са толкова малко.
– Загуби ли се? – пита Орхун, поглеждайки към нея.
Хира го поглежда с въпросително изражение.
Хира му отвръща с леко учуден поглед, сякаш не разбира въпроса.
– Каза ми, че в Еритрея, като гледаш звездите, се губиш сред тях – пояснява Орхун с топъл глас. – А тук? Загуби ли се и тук?
Хира кима едва забележимо. В очите ѝ проблясва сянка на тъга, примесена с копнеж.
Орхун изважда компаса, който Хира му беше подарила, от вътрешния джоб на сакото си. Взира се в него за миг, после поглежда към Хира и заявява:
– Аз вече не се губя! А, когато се чувствам загубен поглеждам към този компас!
Той повдига компаса, за да ѝ го покаже по-добре.
– Колкото и да е тъмно, колкото и безнадеждно да изглежда, всеки път намирам пътя си с този компас.
Думите му са насочени към нея не само като признание, но и като изповед. Хира отвръща с кратък, колеблив поглед, след което смутено връща погледа си към звездите. Чувствата, които се борят в нея, са изписани на лицето ѝ.
Орхун поглежда към компаса още веднъж, а после го стиска в дланта си, обръщайки се към нея:
– Аз не мога без компаса си. А ти?
Хира мълчи.
– Взе ли решение как ще продължиш пътя си? – пита той, обръщайки се към нея с поглед, пълен с очакване.
Хира поглежда смутено и преглъща притеснено.
Камерата ни показва Еда, която се появява на прозореца и вижда Хира и Орхун заедно и побеснява.
– Ще започна живота си отново – казва тихо, но уверено Хира, след което тръгва към къщата, оставяйки го сам.
