Демир пристига в имението на Фекели, за да си върне Зюлейха и бебето ѝ. Омразата между Демир и Йълмаз е очевидна. В същото това време Хункяр и Гафур най-накрая пристигат, и Хункяр влиза право в престрелката. Двете страни веднага прекратяват огъня, за да не пострада. Хункяр застава пред Демир.
– Какво правиш? – пита тя сина си.
Демир отговаря като малко момче, на което са му отнели играчката:
– Взеха ми жената и детето и трябва да ми ги върнат веднага!
Хункяр моли Фекели да се откаже и да му върне Зюлейха, но той ѝ отговаря, че за него е невъзможно да се откаже от някого, който е помолил да го защитят.
Демир крещи като разглезено момченце, каквото е. Той се кълне, че няма да си тръгне, докато някой не умре.
В къщата Зюлейха се обвинява за всичко. Тя не може да бъде отговорна за ничия смърт. Тя никога няма да може да избяга от Демир. Не е успяла да каже истината на Йълмаз, а и вижда, че той вече е обвързан с Мюжян. Най-голямото ѝ желание е той да е щастлив и много добре знае, че Демир няма да си тръгне без нея. Демир няма да се спре, докато не убие Йълмаз. Тези мисли подтикват Зюлейха да отвори вратата, да слезе по стълбите и да се предаде.
Докато слиза по стълбите със сина си на ръце, Зюлейха вика:
– Добре! Добре!
Йълмаз вижда, че Зюлейха ще се предаде, и се опитва да я спре. Той я хваща за ръката и ѝ казва:
– Не си тръгвай, аз ще те защитя!
Демир вижда как Йълмаз докосва Зюлейха. Как може някой да докосва неговата играчка? Той се прицелва и стреля. Йълмаз е прострелян в гърба.
Йълмаз пада на земята и веднага е заобиколен от Фекели, Мюжян и Себахатин. Демир използва момента и задно с Хункяр, Демир и Гафур, който бързо грабват Зюлейха и побягват, оставяйки хаос след себе си.
