Действието се пренася в стаята на Али, където Нуршах се опитва да му даде лекарствата, но без успех. Момчето упорито отказва да ги изпие. В този момент в стаята влиза Хира.
– Хира, не мога да го накарам да си изпие лекарството – казва Нуршах. – Много е сладък, но е истински инат.
Хира сяда до Али и го поглежда нежно.
– Аличо, хайде, миличък, изпий си лекарството – подканя го тя с топъл тон.
Но Али се обръща сърдито с гръб към нея.
– Ти ще си тръгнеш! А аз искам да останеш завинаги тук! – заявява той с обида в гласа.
Хира въздъхва, докосва го нежно по косата и казва уверено:
– Аличо, моля те, погледни ме! Аз никъде няма да ходя. Ще остана при теб.
Момчето я поглежда с невярващи очи, сякаш се опитва да се убеди, че му казва истината. След миг, без да каже нищо, той изпива лекарството. Нуршах ги наблюдава с усмивка и казва, че щом Хира е тук, тя ще излезе за малко, защото има работа.
Останали сами, Али поглежда към Хира с тревога и я пита защо е тъжна.
– Не съм тъжна, Аличо – отвръща тя. – Ще съм добре, щом ти оздравееш.
Но Али не е убеден.
– Аз знам, че ти искаш да си тръгнеш – казва той. – Тъжна си, защото остана тук, до мен, нали!
Хира поклаща глава, опитвайки се да го успокои.
– Не е така! Повече недей да мислиш такива неща!
– Но ти не си като преди – настоява Али. – Виждам, че си тъжна. Той ли те натъжава? Затова ли искаш да избягаш?
Орхун, който в този момент тръгва да влезе в стаята чува казаното от Али и замръзва на място. Натиска дръжката на вратата на стаята, но се спира, свива юмруци и се отдалечава. Хира усеща присъствието му и става, за да отвори вратата. Но, успява да види как Орхун се качва по стълбите.
