Али излиза от стаята за разпит, а Дуйгу го пресрещаща и го пита какво е станало, дали Ясемин се е признала за виновна. Али предлага да излязат и да поговорят отвънка.
Дуйгу и Али обсъждат случая с Ясемин, факта, че тя отрича да го е убила или да е виждала някога този човека, показан ѝ на снимката. Никой от двамата обаче вече не вярва на версията на Ясемин, тъй като те смятат, че отрича само от страх да не попадне в затвора. Али изтрива сълзите на Дуйгу и обещава, че ще намери много добър адвокат, така че Ясемин да получи най-леката присъда.
Дуйгу, развълнувана от подкрепата му, го прегръща спонтанно, но това побърква от ревност Волкан, който тайно го и наблюдава.
Междувременно Волкан, който не може да понесе близостта между комисаря и Дуйгу, решава да изостри ситуацията. Той отива в дома на Дуйгу, за да говори с майка ѝ.
– Пак ли си дошъл да приготвиш вечеря-изненада за Дуйгу? – пита Семра с усмивка.
– Лельо Семра, трябва да поговоря с теб за нещо важно – отговаря Волкан и я поглежда сериозно.
– Нещо, свързано с Дуйгу ли? – пита загрижена жената.
– И да, и не – отговаря мъжът с колебание. – Това е трудна тема. Вероятно затова Дуйгу не е говорила за нея с теб, но реших, че трябва да знаеш. Моля те обаче да не ѝ казваш, че съм ти казал аз. Обещай ми.
– Добре, обещавам – казва Семра, много любопитна. – Кажи ми за какво става дума.
– Знаеш, че отдавна търсим Ясемин – започва бавно Волкан. – Намерихме я, но…
– Намерихте ли Ясемин?! Намерихте ли дъщеря ми? – Семра го прекъсва и лицето ѝ засиява от надежда и радост. – Заведи ме при нея веднага! – Тя става от дивана и се втурва към изхода.
– Лельо Семра, почакай! – Волкан я хваща за ръката и я спира.
– Защо? – пита обърканата жена. – В края на краищата ти си я намерил. Какво друго трябва да чакам?
– Трябва да знаеш още нещо – казва сериозно Волкан. – Да, намерихме Ясемин, но… в момента тя е в ареста. Дъщеря ви е заподозряна в убийство.
Семра замръзва на място, а на лицето ѝ се изписва шок. След миг от очите ѝ започват да се стичат сълзи.
Действието се премества в полицейския участък. Семра нахлува в стая като буря, лицето ѝ е изкривено от гняв и отчаяние.
– Къде е Ясемин! – крещи тя, гледайки директно към Али. – Къде си отвел детето ми? Веднага я доведи при нея! – Вдига ръка, сякаш иска да удари Дуйгу, но в последния момент се овладява и гласът ѝ, макар и изпълнен с гняв, трепери от умиление.
Али повежда Семра към ареста. Жената, мъчейки се да запази равновесие, се приближава до решетките, зад които се намира дъщеря ѝ. Въпреки изминалия период от седем години тя я разпознава без затруднения.
– Моята Ясемин… Дъщеря ми… – казва тя с треперещ глас. Думите ѝ са изпълнени с емоции и неописуема радост.
Легнала на пейката, Ясемин отваря очи. Погледът ѝ среща този на майка ѝ, чието лице е залято от сълзи.
– Дете мое, колко много си пораснала… Колко много си се променила… – продължава Семра. –Толкова дълго те търсих. Тук ли трябва да те намеря? Но това няма значение. Ти си жив. Слава Богу, че си жив!
Семра протяга ръце през решетките, сякаш за да достигне дъщеря си.
– Защо ме гледаш така, дете мое? – пита тя тихо. – Ела при майка си, ела тук, моя Ясемин.
Ясемин бавно се изправя и неохотно се приближава до решетките. Семра веднага я прегръща през студените решетки и я притиска с всички сили.
– Ароматът ти… – казва тя със загриженост. – Все още е същият. Не се е променил…
Гласът ѝ трепери от емоции, смесица от копнеж, облекчение и радост. Майката сякаш черпи надежда от близостта на дъщеря си. Ясемин обаче не отвръща на тези чувства. На лицето ѝ се изписва само гняв. Изведнъж тя се отдръпва от майка си и прави крачка назад.
– Какъв аромат? Каква дъщеря? – пита тя с яд в гласа си. – Сега ли се сети за мен?
Семра я поглежда с недоумение.
– Какви са тези думи? – пита тя с отчаяние. – Изпаднах в лудост, когато те загубих. Всеки ден умирах наново, дете мое. Недей да правиш това. Ела при мен… Толкова много ми липсваш. Очите ти, ръцете ти, лицето …
– Дъщеря ти ми разказваше същите приказки – Ясемин рязко я прекъсна. – Вече ѝ казах, ще кажа и на теб: ти не си моето семейство. Нямам майка или сестра, които да са ме оставили сама на улицата, а после спокойно да продължат живота си. Махай се оттук!
Тя обръща гръб на майка си, която се изправя, сякаш е била ударена с чук. Съкрушената Семра се клати на крака, почти губейки съзнание. Али я подкрепя навреме и я извежда в коридора.
Дуйгу се приближава до нея и се опитва да я прегърне.
– Не ме докосвай! – крещи Семра. – Не ме наричай майка!
Тя посочва с пръст стената, зад която се намира килията.
– Имам само една дъщеря. Тя е там. Ти си причината тя да не ме погледне. Стой далеч от мен!
Сцената прескача във вечерта. Дуйгу се връща от работа. Точно пред портата спира и вижда как майка ѝ хвърля дрехи през прозореца.
– Нека се махне от тази къща! – крещи Семра от вътрешността на къщата. – Аз не я искам тук! Нямам такава дъщеря! Нека да отиде по дяволите!
Виждайки това, Султан се приближава до Дуйгу.
– Прекарай тази вечер при нас – предлага тя загрижено.
Тези думи достигат до Волкан, който наблюдава ситуацията от тайното си място. Той изпада в ярост, а тялото му не издържа на емоциите. Той се хваща за главата, получава световъртеж, после губи съзнание и пада на улицата.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
