На сутринта Дога е в прекрасно настроение. Влиза при Фатих с усмивка и ентусиазъм.
– Скъпи, беше ли вече в детската? – пита тя, нетърпелива да види реакцията му.
– Не… имам много работа – отговаря той разсеяно.
– Хайде, да я видим заедно! Почти е готова!
Фатих се съгласява и двамата влизат в стаята.
Но още преди Дога да успее да каже нещо, усмивката ѝ замръзва, когато вижда, че всички тапети се въргалят скъсани на пода.
– Какво е станало тук?! Това някаква шега ли е?! – ахва тя.
Фатих се навежда и вдига едно парче от тапетите. Гледа го, после повдига очи към нея, лицето му е мрачно.
– Дога… какво е това? – пита ядосан Фатих.
– Тапети – отговаря тя объркано.
– Виждам, че са тапети! – тонът му става остър. – Но… с прасета?!
– Да… и? Какво толкова? – Дога не разбира защо той реагира така. – Фатих, не виждаш ли? Някой ги е скъсал нарочно!
Фатих хвърля тапета на земята и вдига ръце.
– И добре, че го е направил! – избухва той.
Дога го гледа невярващо.
– Какво става, Фатих?!
Той стисва зъби, после я поглежда право в очите.
– Майка ти… тя специално ли избра тези тапети?
– Какво означава „специално“?! – възмущава се Дога.
– Прасета! – почти изкрещява той. – Това е грях в нашата религия!
Дога отстъпва назад, сякаш не може да повярва на това, което чува.
– Фатих… ти добре ли си?! Това са рисунки! Просто картинки!
Фатих поклаща глава, сякаш не може да понесе тази нейна реакция.
– Ти не разбираш, Дога…
– Напротив! – прекъсва го тя, а в очите ѝ проблясва гняв. – Уморих се! Уморих се от тези идиотски правила в тази къща!
Тя прави крачка назад, очите ѝ са изпълнени с решителност.
– Повече няма да остана тук нито минута! – заявява твърдо. – Заминавам при майка си!
