Сехер продължава да се държи студено и дистанцирано с Яман, което го съсипва. Случайно дочут разговор между Адалет и Неслихан подтиква Сехер да преодолее страховете си и да се осмели да се качи на втория етаж. Ще открие ли там нещо, което ще събуди спомените ѝ? Вижте какво ще се случи в епизод 458 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 458 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 януари 2025 по NOVA.
Сехер продължава да се държи студено и дистанцирано с Яман, което го съсипва. Юсуф придружава леля си из имението, показвайки ѝ местата, където някога са прекарвали времето си заедно.
Случайно дочут разговор между Адалет и Неслихан подтиква Сехер да преодолее страховете си и да се осмели да се качи на втория етаж. Ще открие ли там нещо, което ще събуди спомените ѝ?
Дуйгу е на крачка от това да признае на Али истината – че връзката ѝ с Волкан е била само една лъжа.
Семра изхвърля дрехите на Дуйгу и заявява, че не иска да я вижда повече.
Действието в новия епизод започва в имението. Яман не може да си намери място – крачи нервно напред-назад в спалнята.
Той отново си спомня съветите на лекаря: „Трябва да бъдете търпелив и спокоен. Доближавайте се до госпожа Сехер много внимателно. Покажете ѝ, че може да ви се довери, без да настоявате. Дайте ѝ време, защото само с времето страхът ѝ ще отстъпи. И най-важното – мислете, че започвате всичко от нулата. Постъпвайте така, сякаш тепърва се запознавате. Ако подходите с нежност и постоянство, вие ще спечелите доверието ѝ.“
Той сяда на дивана и си спомня онези щастливи мигове, които имаха със Сехер на яхтата, преди да се случи инциденти. Усмивката ѝ, смехът ѝ – всичко това сега изглежда толкова далечно. След това си спомня и ужаса в очите на Сехер, когато се събуди след падането и не го позна.
Яман излиза от стаята си като си казва, че не може да стои далече от Сехер.
В същото време Сехер се върти неспокойно в леглото. Сънят ѝ не идва, умът и мислите ѝ са обхванати от сенките на страховете, които не ѝ дават мира. Яман стига до вратата на стаята ѝ и се спира. Ръката му замръзва на дръжката – едно движение, а толкова много съмнения.
Сехер усеща нечие присъствие пред вратата на стаята ѝ. Очите ѝ се разширяват от страх, тя инстинктивно грабва вазата от нощното шкафче и застава зад вратата, готова да се защитава.
Яман стои от другата страна, замислен. Той усеща колко крехка е ситуацията, колко малко трябва, за да я уплаши отново. След миг колебание, той пуска дръжката и се връща в стаята си.
Действието прескача на сутринта. Сехер влиза в хола, видимо напрегната и притеснена. Погледът ѝ отново се насочва към портрета на Юсуф и сестра ѝ. Докато се приближава, зад гърба си чува радостния глас на Юсуф.
– Лельо! – крещи радостно Юсуф.
Сехер се обръща рязко.
– Лельо, уплаших ли те? – пита той, като усмивката му изчезва от лицето.
Тя кимва, леко смутена. Юсуф бързо хваща ръцете ѝ и я гледа сериозно, но с топлина в очите.
– Лельо, не се страхувай! Аз много те обичам! Чичо ми каза, че ти малко си ни забравила, но не се тревожи – аз всичко ще ти разкажа.
В този момент Яман се спуска по стълбите, но спира на средата, заинтригуван от техния разговор.
– Добре! – казва Сехер, като коленичи пред Юсуф. – Ще слушам внимателно!
– Първо ще започнем с най-важното! – заявява Юсуф. – Ти много ме обичаш!
Сехер се усмихва и казва, че е уверена в това, защото тя вече много го обича.
Сехер забелязва Яман и рязко се изправя, обзета от притеснение и паника.
– Лельо, хайде да отидем в градината! Имам толкова много неща да ти покажа! – казва Юсуф, хваща ръката ѝ и я повежда към терасата.
Двамата излизат на терасата. Юсуф разперва ръце, сякаш иска да обгърне цялото пространство пред тях.
– Виж, това е задният двор! Тримата много обичахме да играем тук на различни игри! – обяснява той с ентусиазъм.
– Тримата? – пита Сехер объркано.
– Да! Аз, ти и чичо! – пояснява момчето. – Помниш ли? Чичо докара лунапарк специално за нас, точно тук, на терасата, за да се забавляваме.
– Наистина ли? – възкликва Сехер, впечатлена. – Колко прекрасно!
Но веднага след това забелязва Яман на вратата на терасата и започва нервно да чупи пръстите на ръцете си.
– Лельо, виж там! – Юсуф сочи в далечината. – Там тримата си правехме пикници!
– Отново ли тримата? – пита Сехер със смес от изненада и объркване.
– Да, лельо! Виж, лимоновото дърво, което заедно посадихте с чичо! – радостно посочва Юсуф. – Ще отида да го полея!
Юсуф тичешком напуска терасата. Яман се приближава към Сехер, погледът му е мек и пълен с нежност.
– Заедно посадихме това дърво – казва той. – Ти ми каза да се доверя на земята, че дори пустините могат да се превърнат в градини, ако човек го желае истински.
– Така ли съм казала? Не си спомням – отговаря Сехер разсеяно, но вижда как Юсуф и Зия излизат на терасата и бързо тръгва към тях.
– Лельо, виж! Чичо Зия се грижи за всички тези цветя – възкликва Юсуф като гордо показва всички цветя на терасата.
– Сехер, ти също много ми помагаше! Ти се грижеше за цветята, когато мен ме нямаше – пояснява Зия. – Ти много обичаш цветя!
– Много са красиви! – отговаря Сехер.
Зия взема една саксия и я подава на Сехер.
– Виж, маргаритки! Специално ги посадих за теб! Ти много харесваше маргаритки! Спомняш ли си? – пита Зия.
Сехер замълчава за миг, после тихо казва:
– Извинявай… Аз наистина се опитвам, но…
– Няма нищо, Сехер – успокоява я Зия.. – Ние нямаме за къде да бързаме. Знаеш ли, понякога и аз забравям, но после си спомням. И ти ще си спомниш!
Сехер посочва едни цветя.
– А тези? Как се казват? – пита тя, но в следващия миг леко залита.
Яман прави крачка към нея, лицето му е напрегнато от притеснение, но замръзва на място, щом вижда как страхът проблясва в очите ѝ.
– Сехер, добре ли си? – пита Зия, хващайки я за ръката, за да я подкрепи.
– Леко ми се зави свят – отговаря тя.
– Леля не е е е закусила, затова ѝ се зави свят – казва Юсуф.
Сехер и Юсуф сядат на масата на терасата.
– Лельо, добре ли си? Да се приберем вътре! – предлага Юсуф с притеснение. – Кака Неслихан е направила закуската.
– После ще отидем – отвръща Сехер. – Ти ми разказваше за училище и за приятелката си. Как ѝ беше името… Айкю, нали?
– Да, Айкю! – отговаря Юсуф усмивка.
– А какво не ти харесва в училище? – пита Сехер.
– Домашните! Преди ми помагаше и ги свършвах много бързо – отговаря Юсуф.
– А днес направи ли домашните си? – пита Сехер.
– Искаш ли да ги видиш? – ентусиазирано предлага Юсуф и тича да ги донесе.
В този момент Яман излиза на терасата и оставя пред Сехер чиния със сандвичи.
– Какво е това? – поглежда го тя с изненада.
– Сигурно си гладна. Преди ти се завиваше свят, ако забравиш да хапнеш – обяснява Яман.
– Може и да не помня, но определено не обичам да настояват. Значи не всичко съм забравила – отвръща остро Сехер.
– Да, точно като преди! Винаги си била много упорита – отговаря той с усмивка. – Ще ги оставя тук. Може да ти се прииска да хапнеш по-късно.
Яман отива в другия край на терасата при Зия, който се занимава с цветята си.
В този момент се връща Юсуф с домашните.
– Лельо, сандвичите чичо ли ги донесе? – пита той и грабва един от тях. – Кака Неслихан ги е направила, и са много вкусни!
Сехер посяга към сандвичите и взема един. Малко по-късно Неслихан ѝ носи чаша кафе.
– Благодаря – казва учтиво Сехер.
– Можеш да ми говориш на „ти“, както преди – напомня Неслихан с топлина в гласа си.
– Сандвичите са много вкусни – отбелязва Сехер.
– Лельо, ще си спомниш всичко! И преди много ги обичаше – казва Юсуф уверено, сякаш иска да вдъхне надежда на леля си.
Зия наблюдава Яман и му казва:
– Разстроен си, нали? Опитваш се да не го показваш, но вътре в теб всичко бушува. Виждам колко е сложно, Яман! Знам, че искаш Сехер да си спомни и да стане същата, каквато беше преди. Но дори и да не помни, ние помним, Яман. Ние няма да забравим. Аз вярвам, че рано или късно тя ще си спомни вашата любов. Знам, че ти няма да се откажеш, докато това не стане.
Действието прескача. Сехер и Юсуф седят в хола, редят пъзел и разговарят. В този момент Яман слиза бавно по стълбите.
– Искам да те питам нещо – обръща се Сехер към Юсуф. – Чичо ти не ходи ли на работа?
– Ходи, но само когато е нужно – отговаря Юсуф. След миг Юсуф вижда Яман и лицето му грейва още повече. – Чичо! Ела да редиш пъзел с нас! – провиква се той весело.
Яман се приближава и сяда до Сехер, която веднага се напряга.
-Нали знаеш, че ако го редим тримата, ще го завършим за нула време! – казва Яман. – Леля ти и аз сме страхотен екип!
В този момент телефонът на Яман звъни. Недим го информира, че спешно трябва да отиде в офиса.
Яман тръгва за офиса, а Сехер се отправя към кухнята, за да си налее чаша вода, където чува как Неслихан казва на леля си.
– Кой можеше да си представи, че г-н Яман и г-жа Сехер ще си станат чужди един на друг. Колко много се обичаха! Любовта им беше като в приказка! Всеки път, когато Сехер гледаше към г-н Яман, очите ѝ блестяха, дори чужд човек можеше да забележи любовта им. Сега Сехер гледа на него като на непознат. На г-н Яман му е много трудно. Ами ако Сехер никога не си спомни?
– Какво говориш?! – възмущава се Аделет. – С времето всичко ще си спомни!
– Но тя дори се страхува да се качи на втория етаж! – казва Неслихан.
Сехер замръзва на място, объркана и разтърсена от чутото. След миг, сякаш водена от някакъв вътрешен импулс, тя решава да се изправи пред страха си. Бавно и несигурно, започва да изкачва стълбите, оглеждайки се на всяка стъпка.
На втория етаж вниманието ѝ привлича отворената врата на стаята на Юсуф. Надниква вътре, но не се задържа дълго. Погледът ѝ се спира на друга врата – тази, която води към спалнята, която някога е делила с Яман.
Сърцето ѝ бие лудо, но тя пристъпва напред. Натиска внимателно дръжката и влиза. Кабинетът на Яман се разкрива пред нея – стая, пълна с предмети, които трябва да ѝ говорят за миналото, но вместо това я карат да се чувства като чужденка в собствения си живот.
Сехер се оглежда, сякаш търси нещо познато, нещо, което да си спомни. Но за сега всичко изглежда чуждо и непознато.
Сутринната Волкан се събужда на студения асфалт, там, където е прекарал нощта, след като е загубил съзнание. С треперещи ръце изсипва няколко хапчета върху дланта си и ги поглъща набързо, сякаш те ще заглушат хаоса, който бушува в главата му.
– Трябва да се обадя на Дуйгу – казва той, докато гласът му трепери от отчаяние. – Цяла нощ е била с този негодник…
Посяга към джоба на якето. Телефонът го няма. Внезапен спомен проблясва в съзнанието му – оставил го в колата. Опипва якето си и разбира, че портфейлът също е изчезнал. Очевидно някой го е обрал, докато е бил в безсъзнание.
– Няма да те оставя на този негодник, Дуйгу. Никога няма да се откажа от теб! – заявява Волкан.
В същото време Кара посещава Ясемин в ареста. Тя ѝ носи храна, но Ясемин отказва да я вземе. Вместо това Ясемин настоява да използва правата си като задържана. Едно от тези права е да направи телефонно обаждане, което досега не е използвала. Кара се съгласява, и Ясемин звъни на Ертугрул.
Ясемин стиска телефона, докато се обажда на шефа си. Гласът ѝ трепери от напрежение:
– Братко, къде си? Опитвам се да се свържа с теб още от вчера!
– В Анкара съм. Трябваше да уредя важен въпрос – отговаря той с обичайния си спокоен тон.
– Тук нещата излязоха извън контрол – отвръща Ясемин.
– Риза ми каза всичко. Знам, че сестра ти те е затворила в полицейския участък. Не се притеснявай, няма да те оставя там. Ние сме твоето семейство. Но докато дойда, дръж езика зад зъбите си.
– Знам, братко. Ти си моето семейство – отвръща Ясемин, но гласът ѝ е смесица от облекчение и страх. Тя затваря телефона, опитвайки се да запази спокойствие.
Семра, пламтяща от гняв, изнася куфарите с вещите на Дуйгу и ги изхвърля през вратата. Погледът ѝ е твърд и изпълнен с решителност. Думите ѝ са като нож: Не иска никога да я види отново, никога няма да ѝ прости.
Дуйгу е на ръба да признае на Али истината – че връзката ѝ с Волкан е една лъжа. Но в последния момент замълчава. Вместо това, за пореден път, с леко треперещ глас, казва:
– Волкан е моето гадже, Али. А ти… ти си просто близък приятел.
Очите ѝ издават колко ѝ е трудно да каже това, но Дуйгу не позволява на истината да блесне. Али просто я наблюдава, без да каже нищо. Тишината помежду им е по-красноречива от всякакви думи.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 9
