След посещението в болницата Яман отвежда Сехер на едно специално място в гората – мястото, където преди време са си правили пикник с Юсуф и Зия. Докато вървят по горска пътека, Яман я наблюдава внимателно, опитвайки се да улови дори и най-малкия знак, че мястото ѝ е познато.
– Това не е просто някакво място – казва той, спирайки се на една голяма поляна. – Ти ми разказа, че като малка си идвала тук много пъти с баща си и сестра си на пикник. А също така, когато си разстроена или притеснена, винаги си идвала тук за да се успокоиш и помислиш. Това е твоето тайно място, твоето убежище.
Сехер оглежда мястото с любопитство. Въздухът е свеж, дърветата се поклащат леко от вятъра…
С голямо търпение Яман започва да ѝ разказва всичко – стъпка по стъпка, дума по дума, сякаш се опитва да върне в съзнанието ѝ изгубените ѝ спомени. Разказва ѝ какво са правили тук, за какво са говорили на това място.
– Значи… това място е било много важно за мен? – пита Сехер с нотка на изненада в гласа. – Наистина е много красиво и толкова… спокойно. Благодаря, че ми разказа!
Яман предлага да се разходят.
Докато вървят, Яман внезапно спира и поглежда към едно определено дърво. Прокарва длан по кората му и се обръща към нея.
– Доведе ме тук, когато се чувствах ужасно. Тогава не го осъзнавах, но това място ми подейства… добре.
Сехер го поглежда любопитно.
– Наистина ли? – очите ѝ светват за миг. – Радвам се да го чуя!
– Ти… и това място ми се отразихте добре – отвръща Яман.
След миг насочва вниманието ѝ към дървото.
– А това… това е дървото, на което споделяше всичките си тайни.
Сехер се приближава и изведнъж забелязва все едно някой е издълбал в кората първата буква от името на Яман.
-Тази буква… аз ли съм… – пита смутена Сехер.
– Ти ми разказа, че когато съм ти предложил да се омъжиш за мен, си била много объркана. Не си знаела какво да правиш, как да постъпиш… и затова си дошла тук. Търсейки отговор.
Сехер го слуша, но не откъсва поглед от дървото.
– А на следващия ден – продължава Яман – си видяла тази буква. И тогава си разбрала… че да се омъжиш за мен е правилното решение.
Сехер посяга с ръка и леко прокарва пръсти по кората на дървото, сякаш се опитва да усети и спомни миналото…
