Орхун най-накрая, след многобройните настоявания на Хира, се съгласява на развод. Но реакцията на Хира го изненадва – тя изглежда объркана, сякаш не е очаквала подобен отговор от него. Разберете още какво ще се случи в епизод 152 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 29 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 152 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 29 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун най-накрая, след многобройните настоявания на Хира, се съгласява на развод. Но реакцията на Хира го изненадва – тя изглежда объркана, сякаш не е очаквала подобен отговор от него.
Хира споделя на Мерием, че Орхун се е съгласил да се разведат, но по някаква причина тя не се чувства щастлива от това.
Али отново отказва да се храни, а Хира предлага на Орхун да се консултира с психолог.
Харика побеснява, когато разбира, че Кенан е подал молба за развод. Тя му заявява, че никога няма да се разведе с него. Кенан е възмутен от поведението на Харика и не разбира как след всички лъжи тя може да се изправи пред него.
Действието продължава от предния епизод. Орхун излиза от кабинета си и вижда Хира в салона, която е тръгвала за кухнята с чаша в ръка. Без да каже и дума, той приближава, взема чашата от ръката ѝ и я оставя на масата. После я хваща за ръката и я води обратно в кабинета си.
Хира го гледа объркано, но мълчи.
Орхун си спомня съвета на майстор Якуб: „Чуй гласа на сърцето си! Чуй разкаяното си! Само тогава ще излекуваш раната на Хира. Няма да ти кажа извини се, но опита ли да я омилостивиш!“
Орхун застава пред нея, събира сили, а след това проговаря. Гласът му е дрезгав, натежал от емоции:
„За всички страдания, които ти причиних… за това, че не ти казах веднага, че си невинна… за това, че закъснях за всичко! Прости ми!“
НЕ! Орхун не се извинява на Хира, а само си представя, че ѝ се извинява.
Хира го поглежда право в очите и пита:
–Нищо ли няма да кажеш? Хвана ме за ръка и ме доведе тук, а не каза нищо!
Орхун мълчи.
– Кажи ми нещо! – настоява тя. – Предложих ти да се разведем!
– Помня! – отговаря Орхун.
– Тогава какъв е отговорът ти? – пита Хира, като усеща как сърцето ѝ бие все по-бързо.
– Добре! Да се разведем! – отговаря Орхун след миг мълчание.
Думите му отекват в кабинета.
Хира е изненадана от отговора, все едно не искаше да чуе това от него. Очите ѝ издават разочарование, което не може да скрие.
Орхун също го вижда и я пита:
– Нали това искаше?
Объркана Хира не може да отговори.
Тогава Орхун тръгва към вратата, спира за миг, поглежда я още веднъж… и напуска кабинета.
Останала сама, Хира се хваща за сърцето, сякаш опитва да усмири бурята в гърдите си.
– Така трябва да стане… Така е редно… – казва тя, опитвайки да убеди самата себе си, че това е най-правилното решение. – Няма друг начин…
Вечерта Кенан се връща в кантората и е изненадан да види Мерием там.
– Мерием, какво правиш тук по това време? – пита той.
– Не исках да си тръгна, без да разбера как се чувстваш! По-добре ли си?
– Подадох молбата за развод! В най-кратък срок ще се избавя! – отговаря Кенан .
Мерием му пожелава успех, но преди да каже още нещо в кантората нахлува Харика – побесняла и гневна размахвайки лист хартия в ръката си.
– С какви очи идваш тук?! – изригва Кенан, щом я вижда. Гневът му не е по-малък от нейния.
– Заради това! – крещи Харика и размахва в ръката си молбата за развод. Лицето ѝ е изкривено от ярост. – Няма да се разведа! – заявява уверено и с рязко движение къса документа.
Кенан кипва. Очите му проблясват от гняв.
– След всичките ти лъжи, как смееш да заставаш пред мен?! – процежда през зъби. – Осъзнаваш ли поне какво си направила?
– Всичко направих заради теб! – отвръща Харика, а в гласа ѝ звучи отчаяние. – Аз те…
– Достатъчно, Харика! – прекъсва я Кенан, а гласът му е ледено студен. – Няма да слушам повече лъжите ти! В най-кратко време ще се разведем и това е окончателно!
– Но… – започва тя, опитвайки се да възрази.
– Няма „но“! – прекъсва я рязко той. – Взех решението си! Най-добре е да се подготвиш! Знаеш много добре, че когато кажа нещо, не се отказвам!
Харика хвърля поглед към Мерием и с обвинителен жест я сочи с пръст.
– Всичко е заради нея! Тя ни попречи!
– Харика, „ние“ не съществува! – крещи Кенан. – Носи си последствията и не намесвай Мерием! Рано или късно щях да разбера за лъжите ти! Всичко свърши и ти сама си виновна за това! Ти и твоите лъжи! А сега… върви си!
С твърд жест той посочва вратата.
– Не, не е свършило! – отвръща Харика с леден тон. Очите ѝ горят от гняв. – Няма да се отървеш от мен толкова лесно! Няма да се разведа! – заявява тя, а после рязко се обръща и си тръгва.
Кенан поема дълбоко въздух, опитвайки се да овладее бушуващите в него емоции.
За да разсее напрежението, Мерием му подава чаша горещ шоколад.
– Горещ шоколад?! Откъде ти хрумна? – пита Кенан с лека усмивка, след като отпива.
– Казват, че шоколадът носи щастие! – отвръща Мерием с топлина в гласа. – Ще ти се отрази добре!
Кенан я поглежда и за първи път от часове се чувства малко по-спокоен. Двамата продължават да разговарят, без да подозират, че отвън, скрита в тъмнината, Харика ги наблюдава с мрачно изражение.
– Мерием, всичко е заради теб! –казва злобно Харика .
Връщаме се в кантората, където Кенан с благодарност в очите поглежда към Мерием.
– Благодаря ти, че си до мен и ме подкрепяш.
– Ти за мен щеше да направиш много повече… – признава Мерием.
Мерием си тръгва и докато върви по улицата, набира Хира.
– Мерием, как си? – вдигайки я пита Хира.
– Добре съм, но се тревожех за теб – отговаря Мерием.
– И аз съм добре – отговаря Хира.
– Ще дойдеш ли днес при нас? – пита Мерием.
– И тази нощ ще остана тук. Не мога да приема работата, за който говорихме. – признава Хира. – Говорих с французойката, но тя иска да започна веднага, а аз трябва да съм до Али докато оздравее.
– Нищо, когато дойдеш в квартала, ще ти потърсим друга работа – успокоява я Мерием. После се замисля. – Хира, не звучиш добре… Всичко наред ли е? Г-н Орхун ли ти каза нещо?
– Не… – отвръща Хира след кратко мълчание. – Аз казах, че искам да се разведем… и той прие.
– Изглеждаш си тъжна заради това… – замислено отбелязва Мерием.
– Да… В мен има някаква тъга… – признава Хира с нотка на несигурност в гласа. – Но не разбирам… Нали в крайна сметка аз го пожелах? Все още го искам, но… не знам…
– Защо не си помислиш, преди да вземеш окончателно решение? – предлага предпазливо Мерием.
– Бракът беше едно изкупление на вина… А тази вина вече я няма… Затова няма смисъл да продължава. Така е редно… – казва Хира, но самата тя не е сигурна в думите си.
– В крайна сметка решението е твое – отвръща Мерием. – Аз знам, че ти ще вземеш правилното решение!
Мерием е принудена да затвори, защото пред нея изниква Харика. Лицето ѝ е изкривено от гняв, а в очите ѝ проблясва омраза.
– Ти си виновна! – просъсква Харика. – Заради теб бракът ми с Кенан се провали! Ти се застана между нас!
– Харика, казах ти, че нямам нищо общо с това! – отговаря спокойно Мерием. – Стигна дотук заради лъжите си, а Кенан просто не ги прие. Аз не съм част от това уравнение, време е да го осъзнаеш.
– Няма да се отървеш толкова лесно от мен! – Харика стиска юмруци, цялата трепери от ярост. – Още от самото начало настройваше Кенан срещу мен! Не можа да премълчиш истината! Не го направи! Ревнуваше! Съсипа всичко!
Очите ѝ горят от ненавист, гласът ѝ се къса от истерия.
– Всичко стана заради теб! Нашето щастие ти пречеше! Но няма да ти се размине! Ще си платиш цената!
– Харика, успокой се… – моли я Мерием, като запазва самообладание. – Подреди мислите си. Когато го направиш, ще разбереш, че проблемите ти не са свързани с мен…
Но Харика не я слуша. Гневът ѝ вече е преминал границата на разума… Но, Мерием я оставя и се прибира в дома си.
В същото време Орхун се обажда на майстор Якуб.
– Все още държи на решението си. Иска да се разведем – казва Орхун, който е много объркан защото не знае какво да направи, за да задържи Хира до себе си.
– А ти какво ѝ отговори? – пита майсторът.
– Казах ѝ „добре“. След като го иска, така да бъде… – признава Орхун. – Какво да правя?
– А сигурен ли си, че това е, което тя наистина иска? Може и тя да не намира сили да каже друго, откъде ще знаеш? – пита Якуб– Ти ѝ отговори. Сега остави Хира да реши сама! Лека нощ!
Орхун е объркан след разговора с майстора. Той излиза на терасата, за да потърси яснота в мислите си, но там го очаква изненада – в двора вижда Хира.
В главата му отново отекват думите ѝ: „Кажи нещо? Съгласен ли си да се разведем?“
– Не приемам! – изрича на глас Орхун, с увереност, която го изненадва самия.
Орхун отива в стаята на Нуршах. Когато влиза в стаята ѝ, тя го поглежда учудено.
– Исках да те видя! – признава той, без да крие емоциите си.
– Подтиснат си… Има ли нещо? – пита Нуршах, като се вглежда в лицето му.
– В течение си на нещата, значи знаеш – отвръща Орхун, без да навлиза в подробности.
– Батко, седни! Разкажи ми всичко! – предлага тя.
Орхун сяда срещу нея, уморен и разтревожен.
– Гневен си… но не на Хира. Гневен си на себе си – отбелязва Нуршах, като не сваля поглед от брат си. – Няма ли да се опиташ да ѝ се извиниш? Или просто не знаеш откъде да започнеш?
Орхун не отговаря, но в очите му се чете напрежение.
– Добре, ядосан си на себе си. Но така няма да излекуваш сърцето ѝ, батко! Трябва да ѝ покажеш, че държиш на нея. Позволи ѝ да направи нещо, което обича, или ѝ купи нещо, което желае! Не знам, ти я познаваш най-добре!
– Няма подарък, който да компенсира угризенията на съвестта, които ѝ причиних… – признава Орхун.
– Според мен е редно да ѝ споделиш чувствата си – съветва го Нуршах. – Когато тя види, че наистина съжаляваш, всичко ще се промени. Говори с нея открито за това, което изпитваш! Помогнах ли ти? – пита тя с усмивка. – Още като те видях, си помислих, че си дошъл заради това, но нямах доказателства!
– Продължавай да четеш – казва Орхун, като става и се отправя към вратата.
Действието прескача на сутринта. Орхун влиза тихо в стаята на Али. Погледът му веднага пада върху Хира, която спи приведена свита на две, до леглото на детето, положила глава и ръце върху завивките. Той я поглежда, замисля се, но излиза.
Али се размърдва в леглото, а Хира се събужда и с усмивка поздравява детето с добро утро. Тя се изправя бавно, усещайки схващането в цялото си тяло.
– Какво ще закусиш? – пита го нежно. – Да ти приготвя нещо?
– Ти защо не спа в стаята си? – поглежда я въпросително Аличо.
– Ти си болен… Не исках да те оставя сам – отговаря Хира.
Аличо свежда поглед, натъжен.
Хира става и отива да му приготви закуска. Когато се връща, Гюлнур я посреща с новина – Орхун е наредил да се сложи още едно легло в стаята на Али, за да може на Хира да ѝ бъде по-удобно.
Но въпреки грижите, Али отново отказва да яде.
В същото време Орхун, вече твърдо решен да сподели чувствата си с Хира, тръгва да излиза от кабинета си. Точно тогава Хира влиза при него.
– Няма нужда от легло! – казва тя, без да губи време. – Ще остана още няколко дни, ще се справя някак си.
Орхун я наблюдава, но преди да каже нещо, тя продължава:
– Притеснявам се за Али. Той отново отказва да яде. Трябва да намерим друг начин.
– Какъв друг начин? – пита Орхун.
– Например да се консултираме с психолог – предлага Хира.
Орхун се замисля за миг, след което кимва.
– Добра идея.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg
Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Преглеждания: 6
