Хира се връща с Али и с Орхун и Нуршах сядат да закусват. Нуршах обяснява , че майка ѝ няма да се присъедини към тях, а Перихан и Еда също са заети.
За да разведри обстановката, тя предлага да играят една игра от детството ѝ с Орхун.
– Ще си подаваме хапки с различни сладка, а който познае най-много, печели! – обяснява Нуршах.
– Да започваме! – казва Хира. – Аз съм в отбор с Аличо!
Но Нуршах решително поклаща глава.
– Не! Ти и батко сте в един отбор, а аз ще съм с Аличо! – заявява тя, изпълнена с ентусиазъм. – Хайде, Аличо, ела да седнеш до мен!
Али радостно се настанява до леля си.
– Те ли започват? – пита Нуршах.
Аличо кима в знак на съгласие.
– Хайде, първи сте, гълъбчета! Батко ще мажеш палачинката, а Хира ще познава сладкото! – нарежда весело Нуршах. – Седнете по-близо!
(Каква хитруша е Нуршах! Колко умело се опитва да помогне на брат си да спечели сърцето на жената, която обича!)
Хира поглежда Орхун и се премества на стола, на който допреди малко седеше Али. На лицето на момченцето грейва широка усмивка. Орхун също не може да скрие, че е доволен.
Хира затваря очи. Орхун поглежда сладката на масата и си спомня, че любимото сладко на Хира е млечно сладко (Дулсе де лече).
Хира затваря очи, а Орхун поглежда сладката на масата.
В този момент спомените го връхлитат – той си припомня, че любимото сладко на Хира е млечното сладко (Dulce de leche).
Без да се колебае, той внимателно намазва палачинката с любимото ѝ сладко и ѝ я подава.
– Кажи какво е сладкото? – пита нетърпеливо Нуршах.
Хира отхапва и след миг очите ѝ се разширяват от изненада.
– Млечно сладко! Любимото ми! – казва тя, поглеждайки смутено Орху
Камерата ни показва Аличо, който доволно се усмихва.
– Трудно ще се мерим с вас – казва Нуршах, смеейки се. – Вие сте съпрузи. Познавате се отлично!
