Очите на Сехер се разширяват, обзети от тревога. Сехер веднага излиза от колата, тя се оглежда напрегнато.
– Може нарочно да ме е довел тук – казва си тя и тръгва по пътя.
– Хей, спри! – извиква Яман и тръгва след нея.
– Не ме следвай! – настоява Сехер, продължавайки решително напред. – Ще намеря друга кола.
Яман спира рязко.
– Няма да позволя да се качиш в чужда кола! – казва твърдо. – Ти може и да не си спомняш, но си моя жена!
Сехер се обръща рязко към него, но той продължава спокойно:
– Пътят минава през гората. Ако тръгнеш пеша, може да попаднеш на вълци… или мечки.
Сехер повдига вежди.
– Лъжеш! Тук няма мечки!
Яман се усмихва лукаво.
– Ако искаш, можем да проверим.
Сехер не му отговаря. Просто обръща гръб и уверено тръгва по пътя.
– Върни се! Ще трябва да вървиш поне два часа пеша! – вика ѝ той, като я следва отблизо.
– Не спори с мен! – отсича тя и продължава с високо вдигната глава. – И въобще не се страхувам от животни!
Яман спира и я гледа с интерес.
– Значи си спомняш?
Сехер също спира за миг, после го поглежда изпитателно.
– Разбира се, че си спомням – заявява с предизвикатело. – Доскоро!
Тя се обръща и прави крачка напред… но внезапно подскача уплашено настрани.
– Какво стана? – пита Яман, приближавайки се към нея.
Сехер го гледа панирана и уплашена.
– Гущер! – възкликва задъхано. – Гущер премина през краката ми!
Яман се усмихва, като едва сдържа смеха си.
– Не се страхувай.
За миг той се колебае дали да я прегърне, но преди да успее да направи нещо, Сехер рязко се отдръпва.
– Уплаших се, защото той се появи неочаквано! – бързо обяснява тя, сякаш не иска да признае страха си.
Яман въздъхва и кима.
– Хайде да се върнем обратно – предлага спокойно. – Ти ще си починеш, а аз ще оправя колата. Това ще е най-доброто решение.
Сехер го гледа колебливо, но след миг кимва и тръгва с него обратно към автомобила.
