Действието се пренася в офиса на Алев.
Алев пита Умут, дали е разблокирал Нурсема.
– Да, но… нищо. Нито обаждане, нито съобщение. Дали да не ѝ звънна? – замисля се Умут.
– Не прави нищо! – предупреждава го Алев. – Ако ѝ се обадиш, ще разбере, че сме говорили. Трябва да имаш търпение. Тя сама ще се свърже с теб.
Умут въздъхва, но точно в този момент телефонът му извибрира. Поглежда екрана и сърцето му прескача. Получил е съобщение от Нурсема!
„Добър ден, Умут. Не знам дали ще получиш съобщението ми. Моля те, не вярвай на никого, докато не го чуеш сам от мен! Ти си ми много скъп!“
Умут не може да повярва. Очите му заблестяват от щастие, а усмивката му се разширява. Без да губи време, той ѝ отговаря:
„Нурсема, мисля, че най-добре ще е да се видим и поговорим. Разбира се, ако ти не си против. Днес съм зает, защото организираме един празник. Може ли да се видим утре?“
От другата страна Нурсема също е развълнувана. Прочита съобщението няколко пъти, преди да притисне телефона до гърдите си и да се усмихне. Най-накрая отново усеща топлина в сърцето си.
